— Джесика, да не искаш да гониш мрежата чак до Китай?
Тя стоеше до бедрата в студената вода и гледаше как мрежата се отдалечава от брега.
— Мисля, че ще успея да я хвана, ако се кача на онази скала. — Тя хвърли на Алекс пренебрежителен поглед. — Ще можеш ли да ме държиш за краката, докато вися над нея?
Алекс кимна и отклони поглед от ризата, прилепнала към гърдите й.
— Мисля, че ще мога.
— Доста съм тежичка.
Той избърса потни ръце в крачолите си.
— Ами да опитаме.
Джес се просна върху тревата, изпълзя опряна и на двете ръце до ръба на скалата.
Алекс застана над нея. Широкият панталон на моряшките й дрехи беше залепнал за бедрата, мокрият плат повтаряше всяка извивка на безукорното и задниче.
— Алекс! — извика нетърпеливо Джес. — Ще ме хванеш ли най-сетне здраво или не?
— Ей сега — отговори й с леко пресипнал глас Алекс и я улови за глезените, за да може тя да се протегне от скалата чак до водата.
— Съвсем мъничко още! — извика Джес и протегна ръце. — Хванах я! Вече можеш да ме издърпаш обратно.
Той я вдигна без усилие на скалата, като внимаваше острите камъни да не издраскат тялото й. Пусна й краката, когато главата й вече лежеше на тревата.
Джес остана за миг просната по корем, разглеждайки мрежата.
— Слава богу, няма нови дупки по нея. — Скочи пъргаво на крака. — Виждаш ми се леко пребледнял, Алекс. Била съм май все пак прекалено тежка за тебе. Хайде, седни да си починеш.
Алекс последва поканата.
— Ще взема мидите и ще те изпратя до вкъщи. Човек с такъв… с твоето телосложение не бива да се преуморява. — Тя изтича до тясната брегова ивица, вдигна кошницата с миди, а когато се върна в долчинката, Алекс още седеше на скалата с пребледняло лице и потно чело. Горкият човек, помисли си тя, не е свикнал на физически усилия. Протегна му дясната си ръка. — Опри се на мен. Ще ти помогна. Сега ще те заведа у вас. Елеонор ще ни направи чай, ама от обмитения, от скъпия — добави тя и го потупа по ръката. — Елеонор много иска ти да се оправиш.
— Държи се с мен, като да съм столетник — оплака се горчиво Александър на Николай, докато решеше жребеца.
Намираха се на късче земя недалеч от брега — малко каменисто островче, годно само за гнезда на папатаци и черни мухи. Преди осемнайсет години, през ужасна зимна буря някакъв кораб се бе разбил в южния край на островчето и бе потънал заедно с екипажа и товара. На другата заран откриха мъж с фенер в ръка, замръзнал за главната мачта. Хората твърдяха, че дни наред виждали блуждаеща из острова светлина. Но когато отишли да видят, не открили на островчето жива душа. После някой го кръсти Острова на привиденията и оттогава хората избягваха това късче земя. Беше идеално скривалище за коня на Черния отмъстител и неговия такъм.
— Стои пред мен с мокри дрехи, залепнали за божественото й телце, после ляга на земята и пълзи пред очите ми, та задничето й… Прощавай — каза Алекс на коня, защото го беше зачесал прекалено яростно. — Тя какво си мисли, от какво може да съм направен?
— От приблизително двеста и петдесет фунта мас.
— А защо маста да ми пречи да бъда мъж? — попита Алекс. Сега носеше само брич за езда, изопнат върху яките му, мускулести бедра. Слънцето топлеше и обгаряше кожата на широкия му гръб.
— В такъв случай причината е в перуката — каза със смях в очите Ник. — Или в копринените ти дрехи. Или в това, че като ходиш, се клатиш като гъсок. И по цял ден само ядеш и четеш. В края на краищата причина може да е и леко плачливият ти тон.
Алекс зина да каже нещо ядно, но премълча и задвижи още по-енергично четката.
— Не съм чак толкова добър актьор. Тя трябваше да разбере, да ме познае, че съм… че аз…
— Че силно я желаеш?
— Аз да желая Джесика Тагърт? Боже милостиви! Има ли нещо, способно да ме привлече към представител на семейство Тагърт? С изключение на Елеонор всичките имат само бръмбари в главите.
— Да речем, но нали не умът те привлича към Джесика, или греша?
— Споменах я само, за да ти докажа колко глупава е тази жена. Твърди, че би познала Черния отмъстител само щом го зърне, че имал страховити устни — и всичко това, докато стоя пред нея. Хайде да не говорим повече за нея. Ти видя ли малката Абигейл Уентуърт, докато я целувах? Тя поне е жена, с която един мъж може да си прекарва времето.
— Ако мъжът иска да умре от скука две години след сватбата, нека се ожени за нея — изпъшка Ник. — Нали ще трябва непрекъснато да я забавляваш. А какво ще я правиш, когато един ден почне да се усмихва уморено на Черния отмъстител? Две години ще се преобличаш като дявол, а после?