— Абигейл разбра какво прави Черния отмъстител. Рискува живота си, за да спаси друг човек. Джесика изобщо не го проумя.
— Навярно очите й са били пълни с мръсна вода, та нищичко не е виждала.
Алекс присви устни.
— Извиних й се. Поне си направих труда, опитах се да я придобия. Ако нямах причина, със сигурност нямаше да се спра на толкова глупава и агресивна жена като Джесика.
— Чудесно те разбирам. Погледни му десния преден крак — каза Ник, с неподражаемия провлечен глас, с който само руски велики князе могат да заповядват на слугите си. — Няма ли да е по-добре Алекс да съсредоточи цялото си внимание върху госпожица Уентуърт и да остави на мира госпожица Тагърт?
— Добра идея — отвърна Алекс и хвана отново четката.
5
Потта се стичаше изобилно изпод перуката на Алекс и се превръщаше заедно с пудрата в каша, причиняваща невъобразим сърбеж. Така искаше да смъкне това чудо от главата си и да се почеше, но не помръдна, привидно удобно разположен на коравото канапе в гостната на Абигейл Уентуърт.
— Той е висок и много красив — изреждаше Абигейл, вперила замечтано през прозореца големите си кафяви очи.
— Мислех, че носи маска. — Алекс си играеше с перото на шапката. Вчера сутринта, докато Питмън закусваше, използва възможността да претърси кантората. Намери писмо от някакъв адмирал от флотата на негово величество, който благодареше на Питмън за конфискуването на кораба на Джошуа Грийн „Весело момиче“ и съобщаваше, че делът на Питмън от продажбата ще пристигне скоро в Уорбрук на борда на „Златната сърна“. Сутринта Алекс чу, че от брега вече са зърнали „Златната сърна“ и тя щяла да акостира до вечерта.
— Разбира се, че носеше маска — каза Абигейл. — Но една жена ги разбира тези неща. Беше невероятно красив.
— И никой мъж в Уорбрук не може да се сравни с него? — попита Алекс и я изгледа над перото. Сега трябва да измисли как да се скрие на пристигналия кораб, да вземе парите от представителя на краля и да изчезне, при това, без да пролива кръв, най-малко собствената си.
— Разбира се, че в Уорбрук няма мъж, който да може да се мери с Черния отмъстител. Прекарала съм тук целия си живот и не познавам друг толкова пъргав, толкова висок и толкова смел като Черния отмъстител. Той е и най-хубавият…
Алекс вече не я слушаше. През седмицата след нападението на маскирания над войниците, Абигейл се издигна до ранга на авторитет на тема Черния отмъстител. Безотговорното й дрънкане сега затрудняваше Александър да се появи отново с маската. На Питмън никак не му хареса, че загуби битката с този нахален маскиран мъж и никой в града не се осмеляваше да му напомня за поражението, с изключение на Абигейл, разбира се, за която вече нямаше друга тема. След нападението на Черния отмъстител тя беше цели два дена в центъра на вниманието на целия град, защото всеки искаше да чуе от нея какво впечатление й е направил маскираният конник. Но не по-късно от четвъртия ден хората се върнаха към грижите си за топла храна и дрехи за семейството. Всички го разбраха, с изключение на Абигейл, разбира се. Тя продължи да говори само за Черния отмъстител.
Алекс реши да последва съвета на Ник и да посвети част от времето си на хубавичката малка Абигейл. Но установи, че Аби изобщо не го забелязва. Единственият мъж, който съществуваше за нея, беше Черния отмъстител.
— Повярвайте ми, зная как изглежда.
— Джесика Тагърт твърди, че устата му вдъхвала ужас.
Абигейл стана. Разкошният й бюст се олюля от гняв.
— Какво ли разбира тази Тагърт от външността на мъж! Нали видяхте как се отнесе към нея Черния отмъстител? То и аз отдавна си мислех, че тя има належаща нужда от баня.
Алекс отвори уста да й каже, че Черния отмъстител може само да се е ядосал на Джесика, защото много е искал да я целуне, а тя му се е опряла. Но отговорът на Абигейл всъщност изобщо не го интересуваше и той се отказа да й възразява. Мечтаеше само да стигне до Острова на призраците, да смъкне там прекалено топлите си дрехи и да се изкъпе в студената морска вода. После трябва да измисли начин да върне парите, които Питмън незаконно беше отнел.
Помоли учтиво Абигейл да го извини и излезе на оживената главна улица на Уорбрук. Стана му приятно да усети хладния бриз, повяващ се откъм океана. Неколцина души, явно чужденци в града, спряха и го зяпнаха. Този ден носеше костюм от коприна в царско синьо, жилетката беше на избродирани зелени и жълти цветя. Ник беше пратил слуги до Ню Съсекс да му донесат още от дрехите на дебелия му племенник. Тъй че сега Алекс разполагаше не само с голям брой яркоцветни костюми, но можеше и да избира между четири от толкова омразните му перуки.