Изведнъж над нея изкънтя вик, последван от ужасен шум.
— Ето го! — каза Джордж, а кого имаше предвид, можеше да се отгатне по приятелския тон на гласа му.
— Върви при коня — заповяда Джес. — Ще му трябва помощта ти. — Тя се изкатери бързо по късата стълба към горната палуба и сложи крак на вантите, за да се изкачи на гротмачтата. Но не успя да го направи.
В същия миг на първите лъчи на изгряващото слънце над издигащия се високо борд на съседния кораб се появи мъж и бързо се спусна по въжето, вързано високо за гротмачтата. Под лявата мишница държеше овързано с канапи сандъче, а черното му, но сякаш обляно в червено от утринната светлина трико, накара всичко наоколо да се вцепени.
Сякаш целият град затаи дъх, когато тънката, гъвкава фигура на Черния отмъстител се спусна пъргаво на палубата на „Мери Катрин“ и се озова точно пред краката на Джесика.
Погледът му срещна нейния.
— Взел сте парите — прошепна тя с радостна възбуда.
Той я привлече със силна ръка към себе си и я целуна по полуотворените устни.
Джесика така се смая, че не оказа съпротива, застанала неподвижно, докато той я целуваше. Но когато мъжът се отдръпна пак така бързо, както беше налетял, тя престана да мисли за това, какво го е довело тук, вече завладяна от възмущението, че се е осмелил да я целуне. Вдигна ръка да го удари, но той хвана китката й, целуна й почтително ръка.
— Добро утро, госпожице Джесика — каза той с многозначителна усмивка.
В следващия миг беше вече до дебелото въже, което Джесика бе вързала за перилата на левия борд.
Не биваше да дава сега воля на възмущението си и да губи ценно време. Трябваше да помогне на Черния отмъстител да избяга. Ако моряците от „Златната сърна“ стояха като вцепенени от изненада, това не важеше за техния капитан. Джес можеше да чуе как над нея кънтят командите му и да види как четирима моряци се канят да вземат гемията й на абордаж.
Не беше толкова глупава, че да се опита да задържи моряците на негово величество, но щеше да успее може би да позабави устрема им.
Грабна навито въже, дебело почти колкото ръката й, хвърли единия му край на Джордж, който използва суматохата на английския кораб, за да се качи пак на борда на „Мери Катрин“. В същия миг главата на Черния отмъстител изчезна зад перилата на левия борд.
Четирима моряци изтичаха по палубата на гемията към мястото, от което току-що изчезна маскираният.
Джордж затегли яко въжето откъм своя край, Джесика върза здраво своя за парапета. Четиримата моряци се спънаха и се проснаха на палубата, а в това време долу на кея се чу звънтенето на подкови.
— Хванете я! — чу Джес над себе си гласа на капитана и в следващия миг мазолести ръце посегнаха към тялото й. Мъжете се ухилиха, заопипваха й гърдите и задника.
Смъкнаха я от гемията на кея, после я завлякоха по трапа на „Златната сърна“, а там накараха нея и Джордж да коленичат пред английския капитан.
Капитанът, възнисък, набит мъж към петдесетте, ги гледаше надменно отвисоко.
— Значи така се обличат дамите в колониите? — изсумтя подигравателно. — Отведете ги в трюма.
Разделиха Джес и Джордж, нея заключиха в тесен, мръсен карцер в трюма. Слузеста вода се издигаше на пет сантиметра от пода и тя беше сигурна, че това трябва да е било отходното място за свинете.
Само след пет минути имаше чувството, че е от години в този смрадлив карцер, където беше и тъмно като в рог. Не можеше да помръдне, без да затъне още повече в мръсотията. Нямаше и пейка, на която да седне и да вдигне крака от изпражненията, които разплискваше.
Стоеше в тъмното, водата проникваше през кожата на ботушите й, а тя чакаше. Не съжаляваше, че помогна на Черния отмъстител, но сега трябваше да се замисли върху последиците от постъпката си.
Часове по-късно, когато вратата на карцера се отвори, беше готова да посрещне палача.
Вместо това на палубата я посрещна Александър, лъснал на слънцето с жълтата си копринена дреха и кръглия си корем като огромна топка. Заслепена от този блясък, тя вдигна длан над челото.
Не виждаше много добре Александър, но ясно долавяше колко е ядосан.
— Тръгвай! — беше всичко, което й каза тихо, но гневно.
— Ама аз… — опита се да се оправдае Джес, но той я хвана за рамото и я блъсна по коридора.
Докато минаваше през тълпата, която се бе събрала на кея, Джес се опитваше да върви с високо вирната глава.
Без да я удостои с поглед, Алекс се покатери на капрата на кабриолет с два коня. Когато тя седна безмълвно до него, подкара с плющящи юзди конете и препусна бързо надолу по улицата.