— Защо си ми толкова сърдит? — извика тя, за да надвика шума на колелата.
Той не й отговори.
Двамата поеха по черен път през гората, после изкачиха един хълм. Тя знаеше, че там наблизо има извор.
— Слез — заповяда й той, след като спря кабриолета.
— Няма, докато не ми кажеш какво се е случило — заинати се Джесика.
Алекс, който с мъка смъкна от капрата дебелия си корем, заобиколи кабриолета и спря откъм нейната страна.
— Наложи се да подкупя капитана, за да не те обеси — това се случи. Противопоставила си се на английската флота, като си помогнала на Черния отмъстител да избяга. Капитанът искаше да даде с теб и Джордж пример и да ви обеси и двамата. Надяваше се по този начин да сломи Черния отмъстител.
— О! — възкликна Джесика и скочи от капрата. — Боях се от нещо подобно, но защо дойдохме именно тук?
— Елеонор ми даде чисти дрехи за теб — отговори вече по-спокойно Алекс. — Ето ти и сапун и пешкири. След пребиваването на английския кораб смърдиш още повече от преди. — И той си запуши с кърпа носа. — Освен това Елеонор смята, че ще е по-добре няколко дена хората да не те виждат.
— Тя защо не дойде с теб? — Джес свали вързопа с дрехите от колата.
— Както разбрах, сблъскала се е не много нежно с пълна кофа вода за пране. Предполагам, че е заявила на Ник да не се прави на толкова деликатен и да изпере, и той веднъж прането. Ник трябва да е бил на съвсем друго мнение.
Джесика го изгледа зяпнала.
— Значи този безсрамен тип е залял сестра ми с кофа мръсна вода?
— Мисля, че да.
— Ще го науча аз него — извика тя и понечи да се качи пак в кабриолета.
Алекс я дръпна яко за ръката.
— Елеонор вече му каза какво мисли за него и съм уверен, че не би искал да го чуе втори път. Сега проблемът си ти. Имаш наложителна нужда от баня.
Тя го последва неохотно нагоре по хълма към извора.
Алекс се обърна с гръб към езерцето, образувано от извора, а тя се засъблича. Не видя как изпод перуката му се стича пот, нито колко потни са дланите му.
— Разкажи ми всичко, което се случи — каза той, овладявайки с мъка гласа си.
Като се опитваше, доколкото й беше възможно, да не влага емоция, Джесика почна да му разказва как е ловила миналия ден скариди край брега, за да дебне пристигането на „Златната сърна“. Мислите й бяха другаде, защото тайничко се чудеше, че Елеонор е пратила този мъж при нея с нареждането тя да се изкъпе. При други обстоятелства щеше да е немислимо да се съблича в близостта на мъж, но за нея Александър Монтгомъри беше толкова далеч от представата за мъж, че присъствието му не я смущаваше. Виж, ако вместо него се беше появил онзи ужасен Черен отмъстител, тогава…
— Продължавай — каза Алекс и избърза ръце в що-годе сухо храстче. — Какво стана след появата на Черния отмъстител?
Джесика си насапуниса пръстите на краката.
— Мразя този мъж, мразя го! Стоях там, рискувах живота си заради него, а той пак ме направи за смях пред хората.
— Както чух, целунал те е.
— Ако може да се каже така. Всеки случай опита се да ме целуне. Въпреки че направих толкова много за него! Ръцете ми бяха целите в рани от лова на стриди, а той ме направи за смях. Трябваше да му смъкна маската и да покажа на всичко живо кой е — това заслужаваше.
— Но не си го направила — възрази й спокойно Алекс. — Вместо това си опънала въже, та моряците на краля, които са го преследвали, да се спънат в него. Без тебе той нямаше да им избяга.
— Да, а сега помисли само как ми се отплати. Не го направих заради него, уверявам те. Постъпих така заради Джошуа Грийн.
— Чу ли, че Черния отмъстител е дал заловените пари на Джошуа? Той пък побързал веднага след това да напусне града.
— Заедно с Джордж?
— Не — забави се с отговора Алекс. — Утре Джордж ще трябва да изтърпи двайсет удара с камшик с девет котешки опашки, с навързани по тях оловни топчета.
За миг Джесика сякаш онемя.
— Това ще го убие — прошепна тя най-после. После заизмива бързо сапуна от косата си. — Алекс, трябва да направим нещо, за да ги спрем.
— Не, не „ние“, и всеки случай не ти. Вече си в черния списък. Каквото и да сториш, Джес, на Черния отмъстител ти вече не можеш да помогнеш.
— Не бери грижа. Единствената помощ, която той може да очаква занапред от мен, са благопожеланията ми, когато палачът му метне примката около врата.
— Както разбирам, ужасно си му ядосана, нали? Да ти е минало през ума, че може да е искал с целувката да ти благодари за помощта?
— Не — отсече Джес, като говореше сякаш на себе си, докато си закопчаваше роклята. Беше зелена, избеляла, закърпена на много места памучна рокля с изгнили по шевовете конци. Преди да стане нейна, роклята беше принадлежала на майка й, после на Елеонор. — Той явно си въобразява, че е мъж, желан от всяка жена.