Намести добре маската на лицето и се увери, че е добре нагласена. Понякога така му се искаше да награби Джесика и да й докаже, че е мъж.
— О-о-о-х!
Беше не въздишка, а по-скоро зов, мъчителен призив, който му напомни, че е мислил твърде много за госпожица Джесика и твърде малко за собствената си сигурност.
Дръпна юздата на коня, защото чу как нещо изпращя в храсталака. Извади кинжала и зачака преследвачът да се покаже. Госпожица Абигейл Уентуърт, чието хубавичко личице беше силно зачервено, пламнало от дългото тичане, се подаде иззад храстите. Тя хвърли поглед към Черния отмъстител, възседнал жребеца си, сложи ръка на сърцето и се свлече на земята.
Алекс скочи в миг от седлото и я хвана, преди да се просне цяла върху горската пръст.
— Това оръжие за мен ли е? — прошепна тя в прегръдката му, извърнала поглед към кинжала. — Искаш да разкъсаш с него дрехите ми, преди да утолиш страстта си?
— Но аз… — Просто не знаеше какво да й отговори. Зърна развълнуваната й гръд — докато падаше, тя смъкна бързо шала и сега изобилната й розова девствена плът беше оголена, а поканата й стана още по-прелъстителна. — Сега по-добре ли сте?
Тя обви шията му с ръце и притисна гърди към неговите.
— Аз съм твоя робиня, твоя пленница. Можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.
Алекс вдигна високо вежди. Не беше мъж, който отблъсква насила щастието си, затова в следния миг се наведе и я целуна. Тя отвърна с пламенна страст на целувката му и преди той да осъзнае какво става, двамата вече лежаха на земята.
Тя беше припряна, топла, преливаща от желание и дъщеря на един от най-старите приятели на баща му.
— Аби — каза той, докато се опитваше да се освободи от прегръдката й. Прическата й се беше развалила и меката й коса галеше бузата му. — Аби! — името й се изтръгна като стон от гърлото му.
— Толкова е хубаво да чувам името си от твоите уста. Мой Черни отмъстителю, любими мой, съкровище мое. — Тя притискаше бедра към неговите и се опитваше отново да го целуне, но той се дръпна.
— Прибери се вкъщи при майка си — каза той и усети, че гласът му не звучи особено твърдо. Защо трябва да се движи като маскиран бунтовник из родния си град? Всякъде другаде щеше да обладае, без да се замисля, тази млада и страстна кобилка. — Върви си у дома, Аби. Моля те, върви си.
Тя се хвърли с пламнало лице срещу едно дърво, а гърдите й сякаш щяха да изхвръкнат от роклята.
— Колко сте високомерен! — прошепна тя.
— Или колко глупав — измърмори Алекс, докато я гледаше. Ако не се махне час по-скоро от тук, може и да промени решението си. И докато едната половина от разума му продължаваше да го нарича глупак, той се метна бързо върху жребеца. — Сбогом, госпожице Абигейл! — прошепна и притисна коня с бедра, за да го накара да препусне по-бързо.
— Да вървят по дяволите всички жени на света! — изруга той. Джесика изобщо не го брои за мъж, Абигейл пък е убедена, че той притежава мъжка сила колкото стадо жребци. Алекс се плъзгаше напред-назад в седлото и се чувстваше навярно само наполовина мъж в сравнение с представите на Абигейл. Но сега трябваше да стигне час по-скоро Острова на призраците и се молеше да не му пресече пътя още някоя жена.
Джесика гледаше с кисела гримаса голямата, пълна с боровинки кошница. Тя си има гемия, стигала е с нея сам-сама чак до Ню Съсекс, а днес е прокълната да бере боровинки като малко дете.
Единствено по вината на Черния отмъстител.
Когато съобщиха на хората, че Джордж Грийн ще бъде нашибан, всички бяха сигурни, че Черния отмъстител ще се появи и ще го спаси. Решиха, че Черния отмъстител е длъжен да спаси младежа, сякаш за него това е въпрос на чест.
Сякаш изобщо имат представа какво е чувството за чест на Черния отмъстител, сякаш знаят кой се крие зад маската, мислеше си Джес. В този град май всеки вярваше, че той притежава магическа сила и възможности, непознати на никой смъртен. Очакваха този маскиран човек да премахне от света всяка несправедливост и да се бори сам срещу английските закони.
Но не за всички Черния Бунтовник съчетаваше възможните добродетели. Джес занесе двайсет фунта риба у Монтгомърови, а там й казаха, че Сойер искал да говори с нея. Не го беше виждала от вечерта, когато Черния отмъстител я хвърли в качето с мръсна вода и тя се изплака на рамото му. Влезе усмихната в спалнята на Сойер, но излезе смутена.