Джесика не желаеше да търпи подобна аргументация, но силната ръка на Черния отмъстител й пресече дъха. Тя кимна.
Той свали ръка и тя си пое дълбоко дъх. Той я обърна с рязко движение, залепи гърба й на едно дърво, притисна здраво с крак краката й към ствола, а с лявата си ръка — косата й към кората.
— Какво искате от мен? — попита тя задъхано и го погледна в очите. — Какво търсите тук? Какво са направили пак англичаните?
— Дойдох само за да те видя — каза Черния отмъстител и се приближи толкова плътно, че телата им се докоснаха. Дясната му ръка беше на кръста й, галеше й ребрата. — Наблюдавам те, Джес. Мисля за теб. Сега съм ти дошъл на гости.
— Но аз не мисля за вас — прекъсна го Джесика и се опита да се дръпне. Само че стволът, на който се беше облегнала, осуети намерението й.
Той се наведе напред и целуна шията й под ухото.
— Изобщо не мислиш за мен? Забравила си как лежахме двамата в мъха?
— Да — излъга тя и усети как се свлича по ствола, когато горещите му устни се плъзнаха по шията й.
Той сложи ръка на тила й, вдигна с палец брадичката й, а дългите му, нервни пръсти загалиха кожата й под кърпата, прикриваща дълбокото деколте на роклята.
— Това не е роклята, която скъсах — каза той и загали с крайчеца на пръстите извивката на лявата й гърда.
— Не — прошепна тя с отпаднал, тих глас и усети, че той масажира с лявата си ръка тила й.
— Кой ти подари тази рокля?
— Александър — прошепна тя.
Устните му се плъзгаха надолу по шията й.
Черния отмъстител вдигна глава, за да я погледне.
— Наблюдавах ви. Разхождахте се заедно в тъмното. Какво означава той за теб?
— Той е мой приятел.
— Сложи ръце на врата ми, Джесика — заповяда той тихо.
Джесика беше твърде слаба, за да се противопостави на заповедта. Вдигна ръце, събра ги на тила му, а той я привлече още по-плътно към себе си, тъй че не се налагаше повече да я притиска с крак към дървото. Усети тялото му до своето, беше толкова силно и топло. Задиша учестено.
— Ти ми принадлежиш, Джесика — прошепна Черния отмъстител. — Ти си моя.
Тя усещаше коприната на маската му над устните си. Искаше той да я целуне, искаше да усети устните му върху своите, но той не й достави това удоволствие.
— Не принадлежа на никой мъж — изпелтечи тя.
Той посегна отново към косата й, отметна главата й назад и впи устни в нейните.
Тя отговори на целувката му, въпреки че твърдо беше решила да му се противопостави. Този мъж нямаше никакво право да я докосва, никакво право да твърди, че тя му принадлежи. Но когато устните му докоснаха нейните, вече не мислеше кое е разумно и кое не. Силните му ръце почиваха върху раменете й, а когато той я привлече към себе си, изпита желание да притисне тяло още по-силно към неговото.
— Джеси — прошепна той и привлече главата й на рамото си, тъй че тя вече едва дишаше. — За мен е непоносимо да те виждам с друг мъж.
— Кой си ти? — прошепна тя. — Кажи ми. Ще пазя тайната ти като гроб.
— Не, скъпа. Не искам да излагам живота ти на опасност.
Тя се опита пак да го отблъсне, но той стоеше непоклатимо и яко като скала.
— Нямаш право да се намесваш непрекъснато в живота ми, да ставаш настойчив и да очакваш аз да… аз да… Не зная какво очакваш от мен. Не зная кой си и всъщност не желая да знам. Искам само да си отидеш и никога повече да не се връщаш. Англичаните ще те хванат и веднага ще те обесят.
— А на теб ще ти е все едно?
Ръцете й се вкопчиха в неговите, бузата й лежеше на гърдите му, а ударите на сърцето му под копринената риза отекваха в ухото й.
— Защо да не ми е безразлично? — излъга. — Та аз дори не зная кой си. Потърси си друга жена и с нея бъди толкова натрапчив.
Той сложи отново палец под брадичката й, вдигна главата й, за да я накара да го погледне в очите.
— Наистина ли искаш да си намеря друга жена? Дойдох тази вечер само за да те видя. Зная, че те държат скрита тук, защото ми помогна. Исках да ти благодаря.
— Ти ме унизи пред толкова народ, превърна ме в посмешище за града.
Устата му, тези красиво изрязани устни, се извиха в нежна усмивка.
— За теб целувката унижение ли е? — Той докосна бързо и леко устните й със своите. — Една целувка не е ли награда? — Зъбите му хванаха предпазливо долната й устна, а връхчето на езика му се плъзна опитно по извивката и. — Онази заран не можах да устоя на изкушението да те целуна. Да не се бях спрял да те целуна, нямаше да имам нужда от помощта ти, за да избягам.
— В такъв случай си истински глупак. Как можеш да рискуваш живота си за една целувка?
Той я целуна бързо четири пъти едно след друго. Тези кратки милувки бяха някак по-интимни от продължителната целувка.