— На това се надявам и аз! — извика тя, докато го гледаше как се отдалечава с клатеща се походка надолу по улицата. — И то много се надявам!
— Джесика! — каза Елеонор вече за четвърти път, — чуваш ли ме изобщо?
— Ослушва се дали навън нещо не шава — каза Натаниел.
Това извади Джесика от вцепенението й. Обърна се и изгледа унищожително Натаниел, който изобщо не се впечатли.
— Какво значи всичко това, Джесика? От два дена се държиш, сякаш с мислите си далеч оттук.
— Тъкмо се мъча да приключа годишния отчет на стария Клаймър, а също и да се измъкна от куп затруднения, както всички го очакват от мен — заяви тя и се обърна ядосано към Натаниел, който я гледаше многозначително, сякаш знаеше със сигурност какво става в главата й.
Минаха два дена, откакто беше за последен път в горичката до къщата. Днес пленничеството й беше доброволно. От сутринта, когато Питмън нареди да я доведат за разпит, усещаше, че Черния отмъстител е наблизо. Дори нощем в леглото й се случваше да е сигурна, че е край нея. Веднъж чу даже тихо свиркане и веднага разбра, че е той, но се поколеба да отиде при него.
Елеонор й разказа, че хората вече рядко споменавали Черния отмъстител, убедени били, че Питмън го е сплашил и той се е върнал, откъдето е дошъл. Според Елеонор хората в града били все по-склонни да мислят, че Черния отмъстител е моряк и е напуснал пристанището с кораба си.
Джесика премълча, защото знаеше със сигурност, че Черния отмъстител си е в Уорбрук. Не искаше да си признае, че този мъж я привлича. Затова не обръщаше внимание на сигналите му и на присъствието му в гората зад къщичката. Излизаше само придружена от братчета и сестричета, с надеждата, че Черния отмъстител няма да иска децата да го видят. Откъде знае Натаниел, че Черния отмъстител дебне пред вратата им, това не можеше да каже, пък и отдавна престана да се чуди на проницателността на Нат.
— Джесика, изхвърли, моля те, легена вместо мен — каза Елеонор. — Малко чист въздух ще ти дойде добре.
Джесика погледна през южния прозорец на къщичката и видя звездите, блеснали по тъмното небе.
— Не, покорно благодаря, прати по-добре някое от децата.
— Пишка ми се — каза Сара, — ама ме е страх да изляза в тъмното.
— Изведи я — заповяда Елеонор и хвърли на по-голямата си сестра изпитателен поглед. — Много искам да разбера какво те е прихванало.
— Абсолютно нищо. Ще дойда с теб, Сара — каза неохотно Джес. На другите не им се излизаше, защото Нат тъкмо рисуваше нещо ужасно интересно в пепелта на огнището. Джес хвана Сара за ръка и я отведе до клозетчето. Детето ужасно се забави и Джесика се озърташе нервно, но не видя маскиран мъж да дебне зад дърво или храст.
Когато се прибираха със Сара, усети, че й олеква на сърцето. Ех, нали, ако го зърне пак, ще е достатъчно само да му каже да се пръждосва. Не е длъжна да се оставя той да я опипва. Ако се появи, ще бъде силна и ще му каже най-категорично да се маха. Почти тичаше, когато стигна къщната врата. Сара изситни през прага, Джесика искаше да я последва, но когато посегна към дръжката, нещо, не, всъщност някой, я хвана за ръката. Веднага разбра кой е.
— Джесика, затвори вратата, че духа — извика Елеонор.
Джесика се опита да освободи с рязко движение ръката си от неговата, но той я държеше здраво, а после почна, о, господи, да целува дланта й, китката.
— Джесика, къде се бавиш? — извика доста ядосано Елеонор.
Черния отмъстител целуваше сега връхчетата на пръстите й.
— Мислех… исках само да изхвърля легена. Можеш ли да ми го подадеш.
Елеонор беше събрала в престилката куп скъсани чорапи за кърпене. Изгледа смаяно сестра си. Натаниел скочи чевръсто от пещта и донесе на Джесика легена с мръсна вода. Но когато се опита да подаде глава през вратата, Джесика му попречи с тялото си да види какво става.
В следния миг Черния отмъстител я дръпна към себе си, затръшна с крак вратата и прегърна Джесика с две ръце. Когато я привлече към себе си, за да я целуне, легенът се изтърколи на земята. Беше като прегладнял и сякаш животът му зависеше от тази целувка.
Въпреки добрите си намерения, Джесика отговори на целувката му със същата страст.
— А сега си върви — каза тя задъхано, когато устните им най-сетне се разделиха.
Той сложи пръст на устата й, за да я накара да млъкне и посочи с глава към вратата. После я хвана за ръка и двамата изтичаха нагоре по хълма и влязоха в гората. Когато спряха, тя беше останала без дъх. Но той почна веднага да целува шията и раменете й, да разтваря роклята й.