Нат кимна и последва сестра си.
Час по-късно Алекс беше сложил всички деца в леглото и се надяваше, че са заспали. Джесика се прибра и двете с Елеонор позакърпиха дюшеците, за да поспят върху тях през малкото часове, които им оставаха до сутринта.
— Джесика — каза Елеонор, — трябва да приемем помощта, която ни предлагат. Я ни виж. Вече нямаме нищо, освен нощниците.
— Ще изкърпим дрехите.
— Нямаме нито тенджери, ни маса, ни стол. Разсипаха ни и брашното. Нямаме нищо!
— Ще се оправим — каза Джесика. — Ще изкърпим дрехите и ще ядем от мидени черупки.
Алекс влезе в стаята.
— Елеонор — каза тихо той, — защо не си легнеш най-сетне? Джес, би ли дошла на малка разходка с мен? — Той не й даде възможност да откаже, хвана я за ръка и я изведе навън.
На изток зората вече очертаваше сива ивица. В края на горичката той спря край поточето.
— Ти беше с Черния отмъстител при склада за барут, нали? — попита Алекс.
Джесика мълчеше и гледаше във водата.
Алекс я завъртя така, че да се окаже принудена да го гледа, силно я разтърси.
— Как можа да направиш такава глупост? Не разбираш ли, че си рискувала не само своя живот, но и този на цялото семейство?
Сега, когато всичко отмина, тя се замисли над случилото се през последните няколко часа, над онова, което изгубиха и онова, което можеха да изгубят — само заради нея. Наведе глава и кимна.
— Както чух, озовала си се в кръг от сандъци с барут, с вече запалени фитили. И защо? За да спасиш живота на мъж, когото дори не познаваш?
По бузите й бавно се застичаха сълзи. Усети солта им на устните си, но не ги избърса.
— Зная — прошепна тя. — Децата можеха да платят за това.
— Ти цял живот ли ще я караш така — първо ще вършиш нещо и после ще размисляш? О, божичко, Джесика, та ти можеше да загинеш. — В този миг толкова искаше да я прегърне, но не смееше. Колебаеше се между желанието да й благодари и нагона да я изнасили.
— Съжалявам — прошепна тя и напиращите сълзи едва не я задавиха. — Не можах да допусна те да го убият. Мариана ми каза, че е капан, трябваше да го предупредя. Не виждах друга възможност. Не исках да излагам децата на опасност. Не исках да…
— Пет! — прошепна той и взе ръцете й в своите. Повече не си позволи. Не биваше да я докосва по-интимно.
— Раниха го. — Тя запретна ръкавите на нощницата над лактите и му показа засъхналата кръв. Едва успях да си измия ръцете до лактите, преди Питмън и войниците да нахълтат. — Когато барутът експлодира, той ме покри с тялото си, тогава го раниха. Сега лежи може би в някое дере и кръвта му изтича. Ако войниците на Питмън го намерят, те ще го убият.
Той й стисна още по-силно ръцете.
— Ако Питмън се залови да претърси всички къщи в града, твоят Черен отмъстител ще има време да се скрие добре. Не вярвам, че ще умре от загуба на кръв.
— Как можеш да си сигурен? — изсумтя тя.
— Е, така вече повече ми харесваш — засмя се той и извади от джоба си носна кърпа. Продължи разумно: — Сега да поговорим за практични неща. Ти може и да успяваш да живееш от гордостта си, да се опитваш да се обгръщаш в нея, но децата заслужават по-добра съдба. Имам у дома три куфара с дрехи, принадлежали някога на майка ми, съмнявам се Мариана да може да ги облече, без да ги спука по шевовете. На тавана има сандъци, претъпкани с детски дрешки. Пазили са ги за нашите деца, но както гледам, Мариана няма да има, Адам и Кит са толкова заети с подвизите си, че едва ли ще намерят време да създадат семейство. Мен пък никоя не ме иска. Което значи, че спокойно можеш да вземеш дрешките за децата. Не! Не желая да слушам сега възражения. Жена от семейство Монтгомъри има вина за вашите нещастия, тъй че и за безчинствата на Питмън е редно да ви обезщети един Монтгомъри. Утре ще видим да ви намерим малко мебели и нещо за ядене. А сега искам да идеш да си легнеш и, доколкото ти е възможно, да се наспиш.
Джесика успя да се усмихне през сълзи.
— Ти беше наистина чудесен тази нощ, Алекс. Благодаря ти, че спаси къщата ни. — Тя се вдигна на пръсти и го целуна по бузата. — Много ти благодаря — повтори и се прибра. Опита се да не поглежда към остатъците от дома си, но когато тръгна към дюшека, на който спеше Елеонор, чу едно от децата да плаче.
Качи се по стълбичката на таванчето. На пръв поглед всички деца спяха, но Натаниел беше стиснал прекалено силно клепачи. Тя коленичи до момчето и го прегърна. То се опита да се държи като мъж и да сподави сълзите си, но когато Джес го погали по тила и го залюля в прегръдката си, горчиво се разплака. Нат така се мъчеше да се държи като възрастен, че понякога забравяше колко малък е всъщност.