Абигейл продължи да се оглежда, запита се какво ли ще кажат в града, ако разберат, че друга е спасила живота на Черния отмъстител? Запита се още дали и Черния отмъстител е много сигурен коя е спасителката му. Беше тъмна нощ с новолуние и всички твърдяха, че жената носела черна пелерина с качулка.
Тя се изправи пред огледалото и се залюбува на фигурата си. Ако Черния отмъстител не е разпознал жената, а сега разбере, че Абигейл му е спасила живота, дали тогава… дали ще й бъде благодарен?
Необходимо й е, разбира се, доказателство, — ако хората не й повярват. Помисли си с усмивка за пламъците в камината на долния етаж.
Когато „Мери Катрин“ се прибра в пристанището, първото, което Джесика зърна на кея, беше Алекс, който светеше на лъчите на залязващото слънце като малък, нисък, със странна форма фар. Щом я чака на пристанището, значи носи новини, които трябва веднага да й съобщи.
— Разрешавате ли да се кача на борда, капитане?
Джес го изгледа, смръщила чело, но реши, че ако се съди по усмивката му, няма да й съобщи нищо особено трагично.
— Привет, моряко! — викна му и опря трапа о вълнолома. — Носиш ли си парфюмираната кърпичка?
— Да — отговори той, — и цяло шише с парфюм — добави, вдигайки високо портокал, целия набоден с карамфили.
Той се заизкачва по трапа, но насред пътя сякаш получи пристъп. Защото се хвана с две ръце за главата, като че едва се държи на крака. Джесика изтича към него и го прегърна с две ръце през кръста, за да не падне.
— Призля ли ти, Алекс?
— О! Вече съм много по-добре. Нека постоя тук само миг, за да си върна равновесието. Не, не си сваляй ръцете. Все още имам нужда от подкрепа. — Той допря за миг буза до главата й. — Е, мисля, че вече всичко е наред. Трябва само да ми помогнеш да сляза по стълбичката.
— Разбира се, Алекс — каза тя. Той се облегна тежко на нея, а тя го поведе бавно, стъпало след стъпало, към каютата. Там го настани внимателно да седне. — Да ти сипя ли чаша ром?
Алекс въздъхна и се отпусна на облегалката на стола.
— Недей, аз очистих килера вкъщи. Вземи! Той се залови да изпразва бавно джобовете си и сложи едно след друго на масата шишенце френски коняк, половин хляб, четвърт фунт сирене и гърненце с горчица.
Джес се разсмя.
— Пък аз реших, че носиш новини.
Алекс изглеждаше много изтощен и тя наряза хляб и сирене, добави сериозна порция горчица и му подаде сандвича.
— Имам новина, арестували са Абигейл Уентуърт, понеже уж тя била спасила снощи живота на Черния отмъстител.
— Какво? — възкликна слисана Джесика и за малко не се задави с хляба. — Та нали Питмън е претърсил и тяхната къща и я намерил заспала в леглото?
— Това важи и за теб, Джесика — отвърна спокойно Алекс и отпи от коняка.
— Почнало с това, че тя разправяла наляво и надясно, че е спасила Черния отмъстител. Като доказателство показвала кичур отрязана коса.
— Не и ли е било ясно, че ще я арестуват, щом Питмън научи.
— Едва ли е мислила толкова напред.
— Очевидно не е — каза Джес. — Искала е на всяка цена да привлече към себе си вниманието на Черния отмъстител. Трябвало е все пак да помисли, че Черния отмъстител много добре знае, че спасителката му е друга жена.
Алекс сви рамене.
— Знае ли някой какво й се върти в главата? Ти също не ми разказа кой знае колко. Как се държа с теб Черния отмъстител? Изрази ли благодарността си?
Тя не пожела да му отговори.
— Какво ще правим сега? Не можем да оставим ей така Абигейл да изгние в някоя килия. Как ли ще постъпи Питмън с нея?
— Ще трябва да предоставим може би случая на Черния отмъстител, щом тя така упорито го желае.
— Алекс, не ставай, моля те, отново ревнив. Мога само да съжалявам, че Абигейл се е влюбила в Черния отмъстител, зная също, че ти се опитваше известно време да спечелиш благоволението й. Предполагам, че всъщност изобщо не я искаш. Тя има само бръмбари в главата и тази история още веднъж го доказва. Но какво ще правим сега?
— Не мисля, че трябва да правим нещо — каза строго Алекс. — Джес, ти още ли не си си научила урока? За малко не разруши дома на семейството си, понеже реши да избягаш от къщи и да спасиш живота на Черния отмъстител. Аби се е изложила излишно на опасност. Това си е неин проблем. Нямаш причина да й помагаш да се измъкне от тази каша.
— Има само една възможност да я отървем от килията: да отида при Питмън и да му призная, че аз помогнах на Черния отмъстител.
— Само през трупа ми — каза натъртено Алекс. — Ако се наложи, дори и през твоя.
— Ще постъпя, както сметна за добре.
— Не, няма да го направиш — отвърна спокойно Алекс. — Защото аз ще оправя, както и друг път, вместо теб, цялата бъркотия.