Ами ако някой им плати със същата монета за терора, който упражняват тук? — помисли си Алекс. Какво ще стане, ако мъж, целият в черно, излезе от сянката на нощта и докаже на тези арогантни войници, че не могат да малтретират безнаказано колонистите?
Почна да бърка в куфара на Ник, докато не намери чифт черни панталони от прилепващо трико.
— Мога ли да зная какво правиш? — попита Ник откъм вратата. — Ако търсиш бижутата ми, смея да те уверя, че са на сигурно място.
— Стига, Ник, по-добре ми помогни да търся. Трябва ми черна кърпа.
Ник влезе в стаята и сложи ръка на рамото на Алекс.
— Първо да разбера какво си наумил.
— Тъкмо измислих как да дам на тези англичани хубав урок. Защо не като нощен призрак.
— Охо, почвам май да разбирам — каза със светнали очи Ник. Хрумването не можеше да не допадне на една руска душа. — Разказвал ли съм ти за мой племенник, който слезе на кон по стълбището на вилата ни? Конят си счупи, разбира се, и двата предни крака, но зрелището беше наистина великолепно!
Алекс вдигна поглед от ризата, която тъкмо се канеше да премери.
— А какво стана с племенника ти?
— Умря. Добрите винаги умират млади. Когато реши да скочи с коня през прозорец на първия етаж, беше пиян и това струва живота и на двамата. Добър човек беше.
Алекс премълча мнението си за племенника на Ник и нахлузи мълчаливо панталона. Ник беше по-нисък и по-набит от него, но през дългите години, когато се бе учил да пази равновесие върху люлеещи се палуби, мускулите на краката му така бяха заякнали, че панталонът му се лепна като втора кожа. Ризата с широки ръкави, леко опъната на гърдите, се издуваше на бедрата.
— И тях — каза Ник и вдигна във въздуха чифт ботуши, високи до коленете. — Ето ти и маска за лицето. — Той хвърли на Алекс черна кърпа и отвори вратата. — Донесете черно перо! — изрева той към коридора.
— Не е речено да разгласяваш веднага на всичко живо — каза Алекс, докато нахлузваше ботушите върху прасците.
— Освен племенника ми и тази жена в къщата няма никой — сви рамене Ник.
— А неговите слуги?
— Не влизат в сметката — отговори Ник и вдигна очи, когато в стаята влезе слуга, понесъл голямо, черно щраусово перо.
— От госпожа графинята с най-сърдечни поздрави — каза той, преди да се оттегли.
Само за няколко минути Ник преобрази приятеля си. Изряза дупки в черната кърпа, завърза я пред лицето на Алекс и му нахлупи триъгълна шапка на главата. Така нагласи перото над периферията, че краят му увисна над челото на Алекс.
— Ами да — заяви Ник, след като отстъпи няколко крачки назад, за да огледа критично приятеля си, — никак не е лошо. Та какво смяташ да правиш? Ще препускаш по улиците и ще плашиш войниците, които целуват вашите момичетата?
— Нещо такова. — Алекс получи желаните дрехи, но още не знаеше какво именно ще прави с тях.
— В конюшнята, най-отзад, има чудесен жребец. Като се върнеш от излета, ще се чукнем за здравето на… Черния отмъстител. Точно така, ще се чукнем за Черния отмъстител. Хайде върви, направи си кефа и се прибирай по-скоро, умирам от глад.
Алекс се усмихна и се запъти, следвайки указанията на приятеля си, към конюшнята. В черните дрехи беше почти невидим в тъмното и докато вървеше през конюшнята, хрумването му се превърна в твърдо решение. Помисли си за войниците, които отвличаха момичетата в тъмните улички и за Джошуа, който бе загубил кораба си. Джошуа беше научил тримата по-големи братя Монтгомъри на първите им морски възли.
Конят, който му препоръча Ник, беше истински черен дявол и нямаше намерение да позволи някой да го язди. Алекс го обърна с глава към стената, метна се върху него и успя да овладее животното. Изхвърчаха от конюшнята и стигнаха близката пряка.
Алекс се приближаваше предпазливо към центъра на града и търсеше повод да се намеси. Не се наложи дълго да чака: седем пияни войника наобиколиха хубави млада жена, понесла с две ръце халби бира.
— Дай по целувчица — каза един от войниците. — Само една целувчица.
Алекс не се забави, побутна коня, излезе от сянката на къщите и препусна право към групата. Мъжете чуха копитата на коня. Щом зърнаха на гърба му конника с маска, чиято глава се очертаваше рязко на светлината на уличния фенер, всички отстъпиха уплашено няколко крачки.
Алекс не беше се замислял как ще преправя гласа си, но се обърна към мъжете с акцента на английски благородник, потискайки по-отвореното произношение, което английският беше придобил в Америка през последните сто години.