Итън Ледбетър беше застанал, в качеството си на свидетел, пред съдията. Жените в залата се бяха навели напред, за да чуят всяка дума, изречена от красивия младеж.
Съдията, който водеше заседанието, подръпваше дългите къдрици на перуката си. Той помоли Итън да повтори всичко още веднъж.
— Ами тя, госпожица Абигейл, настояваше никой да не разбере, че сме любовници. Затова излъга, че е била с Черния отмъстител. Едва успяла да се прибере, преди войниците да претърсят дома им. Да се е върнала минути по-късно, да са я арестували.
— Това е лъжа — извика Абигейл. — Изобщо не познавам този човек. Казах ви истината, а тя е, че измислих цялата история и си опърлих косата над печката в кухнята. С този мъж никога не съм…
— Квестори! Ще отстраня тази жена от залата, ако не я накарате най-сетне да млъкне! Е, господин Ледбетър, какво е станало всъщност с косата й?
— Ами, търкаляхме се по земята и сме се приближили твърде много до лагерния огън — заяви той с нескрита гордост.
За момент съдия и слушатели бяха така шокирани, че не можаха да реагират. Но само след миг се чуха придружени от смях възмутени възгласи.
Квесторът въдвори ред, а господата зад съдийската маса си зашепнаха.
— Взехме решение — заяви председателстващият. — Обвиняемата Абигейл Уентуърт и свидетелят Итън Ледбетър ще бъдат изведени от съдебната зала и — присъстващите слушаха напрегнато — още преди залез-слънце ще бъдат венчани.
Абигейл припадна, но и Итън не беше далеч от това състояние.
— Излъгах — извика Итън. — Исках само да помогна на Черния отмъстител. Излъгах!
Отвратени от случая, съдиите изпъдиха с припряно ръкомахане и двамата от залата.
Алекс хвана Джесика за лакътя и я изведе навън. Но тя се отскубна и изчака на изхода двамата осъдени да се появят. Абигейл хълцаше в дует с майка си, а Итън стискаше зъби и вървеше с вдигната високо глава. Въпреки че хората го зяпаха, отвръщаше гордо на погледите им, а когато мина край Алекс, спря за миг, изгледа го с дива омраза и го заплю в лицето.
Алекс извади невъзмутимо кърпа от джоба и избърса слюнката, съдебните слуги блъснаха силно Итън в гърба.
— Сега да си вървим ли, Джес? — попита Алекс.
Джесика тръгна с него, но не му позволи да я хване под ръка. Не пророни дума, преди да се отдалечат от тълпата.
— Каква низост! — възкликна тя с глас, разтреперан от гняв. — Как можаха да сторят подобно нещо и на двамата? Но ти беше уверен, че съдиите ще ги накарат да се оженят, нали?
— Всъщност смътно го подозирах — призна той.
— Как можа да склониш Итън да свидетелства публично, че е бил с Абигейл?
— Не разбирам гнева ти. Апелирах само към патриотизма му. Казах му, че със свидетелството си ще помогне на страната и преди всичко на нашия град.
— И той ти повярва? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Само защото носиш името Монтгомъри, хората ти имат доверие. О, боже, постъпката ти е толкова гнусна, Александър Монтгомъри! Ти принизи името си. — Тя се обърна рязко, готова да си тръгне.
— Почакайте само секунда, млада лейди — каза той, хвана я за ръцете, накара я да се отбие от улицата и да направи няколко крачки в гората. — Споделих с теб плана си и ти беше съгласна. Защо сега този гняв? Защото избрах Итън Ледбетър за изкупителна жертва? Или защото твоят млад хубавец се остави така лесно да го оплета в мрежата си?
— Той не е моят млад хубавец, а сега ме пусни най-сетне.
Но Алекс й стискаше ръцете като в менгеме.
— Защо насочваш гнева си към мен? Аз върнах на Абигейл свободата, въпреки че не я заслужаваше след всичките й лъжи, а що се отнася до Итън, все пак беден ковач ще се жени за момиче от едно от най-богатите семейства в Уорбрук. Не виждам в постъпката си нищо осъдително.
— Освен че Итън ще е вързан до края на живота си за такова безмозъчно същество като Абигейл.
Той пусна ръцете й.
— Само преди няколко дена ми препоръчваше Абигейл за жена, а сега изведнъж я смяташ недостойна за скъпоценния ти Итън.
— Не проумяваш ли? — каза тя тихо. — Итън може да е Черния отмъстител.
— Разбирам — отвърна той студено и строго. — Искаше да запазиш Черния отмъстител за себе си, нали? Имаше намерение да си хванеш този Итън за съпруг.
— Не! — Тя притисна длани към ушите. — Съвсем ме обърка. Съжалявам само, че трябваше да видя как от съдебната зала излизат две толкова нещастни същества. Нищо повече. Ти беше длъжен да предупредиш Итън, че сигурно ще трябва да се ожени.
— Щом не е имал акъл сам да проумее, че тъкмо това ще последва, когато се изправи пред целия град и признае, че е спал с Абигейл, значи напълно си го е заслужил. Ако Черния отмъстител не създаваше толкова тревоги на града, щеше още по-зле да си изпати. За Абигейл да не говорим. Същинско чудо е, че не я пребиха с камъни.