— Не е твоя работа. Този човек иска да изгори моя кораб! Отвори ми вратата. — Тя се опита да го изблъска, използва цялата си сила, заби токове в пода, превърна раменете си в таран, но не успя да го отмести нито на милиметър.
— Джес — изрече той по-спокойно, — ако отидеш на пристанището и се противопоставиш на онзи човек, ще свършиш с въже около врата на някоя от мачтите. Няма да го допусна.
— Да го допуснеш! — навика го тя. — Кой ти дава правото да ми разрешаваш или да ми забраняваш каквото и да било. — Тя го дърпаше, блъскаше, нахвърляше се върху него, докато силите и я напуснаха и си спомни онова, което адютантът на адмирала бе съобщил на висок глас. Те искат да изгорят кораба й.
Тя се свлече покрай ръката му на пода.
— Татко ми остави тази гемия — прошепна тя. — Единственото, което наследих от него, освен моите братя и сестри, които трябва да отгледам вместо него. Големите момчета се отказаха от гемията, искаха да обикалят моретата с голям платноходен кораб, вместо да си цапат ръцете със смърдящата „Мери Катрин“. Но за Елеонор и за мен това беше възможност да храним мама и децата. Представяш ли си колко трудно беше да се намери човек, готов да научи момиче да управлява кораб?
Беше седнала на пода, облегната на крака на Александър, и сега се питаше на глас как ще изхранва семейството без гемията.
— Кит ми помогна тогава малко. И Адам беше всякога готов да ме научи на нов възел. Но старият Самуел Хюътчинс ми помогна най-много да усвоя капитанския занаят. Помниш ли го? Почина преди няколко години.
Алекс се отпусна на пода до нея, тъй че тя да се облегне на рамото му, подаде й шишето с уиски.
— Аз само ти се присмивах. Но и ревнувах, защото беше по-малка от мен и въпреки това вече имаше свой кораб.
Джес отпи голяма глътка уиски.
— Ти казваше, че момиче няма работа на кораб и трябвало изобщо да ми забранят да си имам. Казваше още, че „Мери Катрин“ не заслужавала името кораб.
— Вярно, казвах го, но бях готов да дам всичко, което имам, срещу твоя или някой друг кораб. Майка ми не искаше да ставам моряк. Повтаряше, че морето вече й е отнело двама сина и не иска да му даде изтърсака си.
Джес отпи още една голяма глътка от шишето.
— Била е права. Погледни се само на какво си заприличал. Изгубил си мъжествеността си, а тя почина, без да види отново най-добрите си синове.
Джес не забеляза как се промени лицето на Александър при тези думи.
— „Мери Катрин“ може да е мизерна, но за мен си е достатъчно добра. О, мили боже, Алекс, как ще храня сега семейството си?
Алекс я прегърна и сега главата й почиваше на гърдите му.
— Ще ти помогна, Джес. Ще съм до теб и ще ти помагам.
Тя се дръпна от него.
— Както ми помогна днес? На теб това ли ти е помощта, да бягаш надалеч от всяка опасност?
— Мисля, че съм достатъчно умен да бягам, когато съпротивата е безсмислена или равна на самоубийство — каза той сухо. — Какво можех да сторя срещу адмирала и войниците му? Вече ти обясних, че той с удоволствие би обесил някого. А има и право да го стори.
— Добре че поне Черния отмъстител не е толкова страхлив, та да бяга от собствената си сянка като други мъже в този град.
Александър внезапно се изправи и я изгледа гневно отвисоко.
— Ти и твоят Черен отмъстител! Та нали този идиот докара града до това окаяно положение. Да беше се отказал да си играе на герой, никой нямаше да изгаря гемията ти и животът на много хора, включително и твоят, сега нямаше да е в опасност. Тъй че, ако толкова държиш на него, имаш по-скоро основание да го мразиш, а не да го възхваляваш.
Сега и Джес скочи на крака и сложи ръце на хълбоци.
— Ти още ли не си проумял, че трябваше да се реагира някак на начина, по който англичаните се държат с нас? Черния отмъстител го е разбрал. Ние нямаме и частица от правата, дадени на всеки англичанин. Как може този човек да си позволи да изгори гемията ми само защото си го е набил в главата? Към кого мога да се обърна, за да се противопоставя на този произвол? — Тя не го остави да й отговори и продължи: — Нека ти кажа, че не сме до един плашливи зайци като теб.
— Това пък сега какво значи?
— Чух, че в Юга ставали разни работи. Там залавяли позиви и написани речи. Можем да подхванем нещо подобно и в Уорбрук.
Алекс се облегна пак на вратата.
— Джес, онова, което каза, е държавна измяна — прошепна той, загледан в хубавото й вратле.
— Не е държавна измяна да се освободим от англичаните и да станем господари в собствената си страна. Аз го наричам патриотизъм.