Той успя да я хване за глезените и я върна обратно. Държеше я с две ръце здраво притисната към земята.
— Ти какво си помисли? — попита.
— Аз ли? — изсумтя тя. — Ако си въобразяваш, че ще ти позволя да ме опипваш, значи си луд. Ти…
Той я целуна.
— Никога не съм искала… — каза тя, но вече по-меко, преди той отново да я целуне.
— Джеси — прошепна Черния отмъстител до устните й. — Влудяваш ме. Мисля за теб ден и нощ. Обичам те, не го ли знаеше? Отдавна те обичам и щях да ти го кажа, ако имах възможност. Но вече не издържам на мъката да те виждам, без да спя с теб.
— Не, аз…
Той пак я целуна.
— Можеш да избираш. Или ще се любим тази нощ на мекия хладен пясък, или ще те изнасиля още сега върху коравата скала.
Тя отвори широко очи.
— Не, няма да го направиш!
Той се ухили.
— Бих сторил с удоволствие и едното и другото, но ти предоставям да избереш.
— Но… но тогава няма да е избор.
— Мога да почна с едното и да свърша с другото. Чувал съм наистина, че изнасилването било болезнено, особено ако жената е девствена, в случай че се отнася и за теб. Но някои мъже смятат, че когато жената дращи, ругае и рита, това само още повече ги възбужда.
— Разбира се, че съм девствена — изсъска тя.
— Така си и мислех — измърмори той, наведе глава към нея и почна да я хапе леко и умело по врата. — Е, реши ли вече?
— Една жена трябва да спи само с мъжа, за когото ще се омъжи. — Беше затворила очи, а неговите устни се спускаха все по-надолу по тялото й.
— Може би ще се омъжиш за мен, когато престана да бъда Черния отмъстител.
— А къде ще живеем?
Той се засмя тихичко и сложи лице между гърдите й. После дръпна със зъби връзките на корсажа й, като продължаваше да държи с две ръце нейните над главата.
— Ще живееш там, където и аз. Джеси, Джеси, колко си хубава. — Езикът му закръжи по овала на гърдите й. — Е, реши ли вече?
— Да реша? — гласът й идваше сякаш от много далеч. — Да, ще живея там, където и ти.
Езикът му заблиза пъпката на гърдата.
— Как искаш да бъде — доброволно или с насилие?
Тя не можеше да се съсредоточи.
— Църквата ни призовава да пазим девствеността си.
— В такъв случай възприемай се като изнасилена. — Той пусна ръцете й. — Джеси, толкова много те обичам.
Разумът на Джесика вече не реагираше, когато ръцете му стигнаха до бельото и почнаха да го свалят. Докато той я събличаше, нощният въздух беше още една милувка за кожата й. Ръцете му бяха сякаш навсякъде, плъзгаха се нагоре и надолу по тялото й, по вътрешната страна на бедрата и прасците. После краката й се задвижиха по тялото му и тя усети как меките й ходила докосват голите му крака. Усещаше космите по краката му, груби косми по корави крака, и все пак толкова приятни в допира, толкова възбуждащи и различни от собственото й тяло.
Ръцете му обгърнаха гърдите й, а езикът му се плъзна към пъпа.
Когато той легна върху нея, Джесика изстена.
Когато влезе в нея, усети болка и почна да й се противи. Той успокои и своето, и нейното тяло, почна пак нежно и умело да я целува, докато тя не се отпусна под него. А когато се отпусна, почна да й разтваря краката.
— Недей да ми се противиш, Джеси, люби ме. — Той я хапеше леко по ухото, а когато влезе целият в нея, тя вече почти не усещаше болка. — Аз… Джеси, имам нужда от теб.
— Да — прошепна тя. — Тук съм.
След няколко бързи тласъка, при които се стараеше да не й причинява болка, той се отпусна върху нея, целият в пот и заситен.
— Обичам те, Джеси — прошепна той, а тя галеше черната му коса и усещаше под пръстите си възела на маската му.
По някаква причина тя не му отвърна със същите думи, а само го привлече безмълвно към себе си, докато той продължаваше да притиска с краката си нейните към земята.
Когато Джесика почна да идва на себе си, най-сетне осъзна чудовищността на онова, което току-що се бе случило. Вече беше свързана с този чужденец до края на дните си. Раздвижи глава, за да може да го гледа в лицето, но видя само човек с маска. Не знаеше дори как изглежда мъжът, който току-що я беше любил.
— Хм — каза той, докато отвръщаше със светнали очи на погледа й, — сега сърдиш ли се, че се покори на желанието ми?
— Кой си ти?
— Не мога да ти кажа, съкровище. Много бих искал, но не бива. Причиних ли ти болка?
— Сега ми причиняваш болка — каза тя и усети, че очите й пак се пълнят със сълзи.
Той се плъзна по тялото й, после я прегърна и почна да я люлее.
— Ти цялата седмица се опитваше да говориш с хората в града. Какво искаше да им кажеш?
Сълзите й вече пресъхваха, защото гневът й взе друга насока.
— За страха.