— Чий страх? Техният, твоят или моят?
— За техния, разбира се. Не мисля, че съм страхливка, а и за теб вече зная, че не си.
Той погали голата й кожа.
— Джеси, искам да се облечеш. Ако полежиш още няколко минути така, ще те изнасиля върху скалата.
Тя се поколеба.
— Не, не.
— На девствениците им е необходима почивка между подобни неща — засмя се той.
Тя се дръпна от него и посегна към дрехите. Въпреки че беше тъмно и той носеше маска, можеше да види как святкат очите му, докато я гледа. Отначало се опита да прикрие бързо голотата си, но после изпита някакво чувство на власт, сякаш можеше да обуздае този великолепен мъж. Изви гръб назад и заоблича бельото.
— Джеси! — предупреди я Черния отмъстител.
Тя се усмихна загадъчно с полуспуснати клепачи. Той скочи с тиха закана към нея. Божичко, каква великолепна картина, помисли си тя, докато гледаше как този мускулест, тъмнокос, маскиран мъж се приближава към нея под тъмното небе. Разтвори обятията си за него. Той зацелува жадно шията й.
— Ако видя някъде лицето ти, сигурно няма да те позная, но по някои части на тялото положително ще разбера, че си ти. Затова те съветвам да вървиш само облечен през града.
Той се засмя във врата й.
— Ставай, малка съблазнителко, и се облечи. Искам да ми разкажеш кого или какво имаше предвид преди малко, когато говореше за свободата.
Искаше той да се хвърли отново в прегръдката й. Но колкото и съблазнително да движеше тяло, той повече не я докосна. Докато се обличаше, беше сигурна, че той още я наблюдава, стори й се също, че го чува на няколко пъти да стене, но този мъж притежаваше явно огромна сила на волята.
Когато и двамата бяха вече облечени, той я прегърна пак и я притисна към гърдите си. Разбра, че тялото му е плувнало в пот, засмя се доволна и потри буза о мократа коприна на дрехата му.
— А сега ми разкажи какво ти се случи през последните няколко дни.
Тя му разказа всичко. Но когато понечи да му каже и за гемията, думите й заседнаха в гърлото. Той я разтърси за рамото и каза строго:
— Само не почвай пак да се самосъжаляваш.
За нейна изненада острите му думи й подействаха добре. Веднага се усети по-спокойна и вече можеше да продължи, без да лее сълзи.
— Та имаш намерение значи да предизвикаш още безредици? — попита я тихо той.
Тя вдигна глава от гърдите му и го погледна.
— Искам да се боря. Онзи човек нямаше право да изгаря гемията ми. Само защото Англия е някогашно наше отечество, няма право да ни третира като… като…
— … деца — помогна й той.
— Но не сме деца, а възрастни хора със собствена воля и достатъчно интелигентни, за да се управляваме сами.
— Това, което изрече, е държавна измяна, Джеси.
— Възможно, но до мен стигнаха слухове, че в Юга хората говорят и пишат за тези неща. Казах си, че можем да донесем от там позиви и да ги пръснем из Уорбрук, за да разберат хората, че не сме сами.
— А как смяташ да се снабдиш с позивите? Как ще ги пръснеш, без да те заловят? Как ще защитиш семейството си, докато спасяваш страната?
— Не зная — отвърна тя троснато. — Беше просто идея. Още не съм мислила как да я осъществя.
— Ще мога може би да ти помогна — каза той тихо.
Както всякога, Джес първо говореше, а после разсъждаваше.
— Не, сътрудничество с теб ми е носило досега само зло. Този път ще действам сама. Все ще успея да се кача на някой кораб за Юга, и ще мога там…
Черния отмъстител не се ядосваше лесно, но сега вече му прекипя. Той я хвана за раменете, изруга я първо на италиански, после на испански, преди да се овладее и да изсумти:
— Аз ще донеса позивите. И аз ще ги пръсна, а ти ще си стоиш там, където й е мястото на жената — до печката в кухнята.
— Да бях си седяла в къщи при децата, ти сега щеше да си мъртъв — отвърна му тя гневно.
Известно време двамата се гледаха ядосано с пламнали очи.
— Споделяла ли си и с други плановете си? — настояваше да разбере той.
— С никого — отговори тя вече по-меко. — Само Александър подозира, че имам нещо предвид, той ми обърна внимание на някои обстоятелства.
— Оня тлъст морж? Той защо се върти все край теб? А ти каква работа имаш с него?
— Трябва ли да ти искам първо разрешение с кого да общувам? — извика тя сърдито и стана от земята. — От това, че се търкаляхме допреди малко в пясъка, не следва, че съм твоя собственост. Дължиш ми и още нещо — да ми докажеш, че си кадърен да свършиш нещо и без чужда помощ. Хубав отмъстител, няма що! Досега си успявал само да измамиш неопитни млади девственици.
Тя вдигна бързо ръка към устата. Разбра, че го е прекалила.
Черния отмъстител скочи на крака. Очите му пламтяха от гняв.