Той я задържа с мълниеносно движение за ръката.
— Джес, не можеш ли да останеш още малко? Чувствам се толкова самотен.
Тя се опита да дръпне ръка, но не успя.
— Вината е само твоя. Защо си сложил този морж пред вратата, та да не може никой да влезе при теб?
— Щеше да ми е неприятно да се показвам пред хора в това състояние — каза тихо Алекс.
— На мен пък ми се струва, че с тази риза изглеждаш много по-добре, отколкото с този… този — тя преглътна бързо думите „папагалски фрак“. — Добре, ще остана още малко. Тежи ли ти нещо, което би искал да споделиш с мен?
— Какво прави, докато бях болен?
— Лових риба.
— И нищо друго?
— Какво друго мога да правя? Без гемията ми трябва три пъти повече време, за да прибера мрежите.
Той още не пускаше ръката й.
— Но нямаш проблеми с продажбата, нали?
Тя се усмихна на въпроса му.
— Адмирал Уестморланд и неговите телохранители изяждат всяко пени, спечелено от Уентуърт в предприятието. Госпожа Уентуърт пържи вчера миди за квартирантите си.
— А как е Абигейл?
Джесика тихичко изсумтя.
— Носи се слух, че се оттеглят веднага след вечеря с Итън в спалнята им.
Алекс се изкашля, за да не се разсмее високо.
— А как е твоят Черен отмъстител?
— Луда работа — каза, без да се замисля, а после веднага млъкна.
— Луда? Искаш да кажеш, че се е побъркал? Или сте се скарали?
— Не е твоя работа. — Тя се опита да се дръпне, но той я държеше здраво за ръката.
— Влюбените ту се милват, ту се карат, нали?
— Ние не сме влюбе… — Джес спря насред изречението и наведе очи.
— Спокойно можеш да ми кажеш — заумилква й се той. — Та, значи, пак си се срещала с него. За щастие не е нападал отново англичаните. Бях толкова болен, че нямаше да мога да ти спасявам живота.
Този път тя успя да се отскубне. Грабна възглавница и я запокити с такава сила в главата му, че от перуката се вдигна облак прах.
— Нафукано, мързеливо магаре! Всичко стана по твоя вина. Ти пося в сърцето ми съмнение в него. Той е надеждата на този град, а ти си само едно бостанско плашило. Само един… — Млъкна навреме, защото, щом вдигна възглавницата, Алекс се наведе в очакване на следващия удар.
— Алекс — прошепна тя, сякаш подменена, и почти се строполи върху него с лице съвсем близо до неговото. — Алекс, не исках да те нараня. Забравих, че здравето ти е толкова крехко. Моля те, не умирай. Наистина съм ти много благодарна за всичко, което направи за нас. — Тя вдигна главата му и я притисна към гърдите си, загали го по бузата. — Алекс, ужасно съжалявам — каза тихо. — Никога вече няма да те ударя.
Алекс се усмихваше с лице до гърдите й, наслади се за няколко мига на блаженството да е толкова близо до нея, после плъзна ръце по гърба й и почна да стене.
— Джес, силата ти сякаш прелива в мен. Притисни ме още малко към гърдите си, та да живне и моето тяло.
Тя притисна още по-силно главата му към гърдите си, прегърна го с две ръце.
— Не исках да те нараня. Но казваш всякога толкова ужасни неща, че забравям колко си крехък.
— Щеше ли… щеше ли да ти е мъчно, ако не ме намереше вече тук?
Тя се поколеба.
— Ами, мисля, че щях да съжалявам. Вярно е, че ти ми създаде куп проблеми, но беше за мен и семейството ми истински приятел. Ужасно ти бях сърдита, но като поразмислих добре, реших, че в деня, в който изгориха „Мери Катрин“, ти ми спаси живота. Без теб сигурно щях да направя голяма глупост.
Алекс вдигна високо вежди.
— Наистина ли нещо много глупаво?
— Сега чувстваш ли се по-силен?
— Много по-силен — въздъхна той и притисна още повече глава в гърдите й.
— Алекс, о… о, не вярвам Елеонор да е имала на ум нещо такова, когато ме пращаше при тебе. А сега трябва да се хващам за работа.
— Да, естествено — каза той със слаб глас и свали ръце от гърба й. — Разбирам, че трябва да лежа тук безпомощен, докато някой се сети за мен и ми донесе нещо за хапване.
— Ще заръчам на Елеонор, преди да си тръгна — каза Джес и си заоправя дрехите.
— Какво значение имат няколко часа глад за човек толкова близко до смъртта? — простена Алекс и главата му клюмна встрани.
Джесика въздъхна.
— Може в кухнята да е останало малко ядене. Веднага отивам да видя.
Върна се със студено печено пиле, хляб, сирене, вино, разредено с вода, и твърдо сварени яйца. Сложи подноса на леглото до Алекс и се накани да си върви, но той явно не можеше да вдигне сам подноса в скута си. Няколко минути по-късно се улови, че е седнала кръстато на леглото до него и се тъпче с не по-малко усърдие от своя пациент. Разказваше му за намерението си да раздава позиви на уорбрукчани.