— Не можем да допуснем те да продължат да издевателстват над нас — заяви упорито.
— Но твоят Черен отмъстител се колебае, дали да ти помогне, така ли? Предполагам, че вече си го молила.
Джес му разказа всичко за последната си среща с Черния отмъстител, спести само интимността, до която двамата бяха стигнали.
— Казваш, че се е разярил, но защо?
Очите й засвяткаха.
— Изглежда много се вслушвам в думите ти, защото му казах, че не му достигат разум и вещина.
— Тези думи ли използва?
— Да, приблизително. — Тя се изчерви, като си спомни какво всъщност каза на Черния отмъстител. — Сега ми е сърдит. Може повече да не го видя.
Алекс й стисна за миг ръката.
— Ако е умен, ще се видите пак.
Тя му се усмихна, после погледна към перваза на вече позлатения от слънцето прозорец.
— Да вървя, че ако окъснея, рибите ще престанат да се хваща в мрежите ми. — Сложи пълния с трохи поднос на нощното шкафче на Алекс, застана за миг до леглото му, после се наведе, следвайки някакъв импулс, и го целуна по челото. — Много ти благодаря за всичко, което направи за нас. А също и че ме изслуша. Ще кажа на Елеонор, че сега имаш нужда от спокойствие и не бива да те посещава.
Той й се усмихна по начин, който я накара да го изгледа за миг ужасно смаяна.
— Знаеш ли, както си легнал сега тук, съвсем не изглеждаш чак толкова зле. Като ти намерим годеница, трябва да те представим легнал. А сега си почивай — и тя излезе от стаята.
Алекс се отпусна върху възглавниците и се засмя.
— Ревнуваш ли, Черен отмъстителю? — запита се на глас. — Трябваше ти да си на моето място. — Захвърли перуката на пода и след малко вече спеше усмихнат.
12
След появата на адмирал Уестморланд Черния отмъстител не побърза да се появява, а пристигналата с високото началство английската войска сякаш накара гражданите доброволно да подвият опашка, затова адмиралът реши, че може да си позволи известно безгрижие. Правеше му удоволствие да наблюдава как хората свеждат гневни погледи към кончовите на ботушите си, но не се решават да му противоречат. Взе даже да се перчи. Поучаваше всеки, до когото можеше да стигне гръмкият му глас, че на града му е липсвала само желязна ръка.
Затова се оказа съвсем неподготвен за поредната поява на Черния отмъстител.
На разсъмване гражданите бяха събудени от ударите на голямата камбана. Окачена в единия край на къщата на Монтгомърови, тя трябваше да кънти в случай на опасност. Някога беше подканяла хората да се съберат, за да отблъснат нападение на индианците, сега известяваше пожари и други природни бедствия.
Мъже и жени, повече или по-малко облечени, се изсипаха от домовете си.
— Какво е станало, какво се е случило? — питаха се един друг.
После бързо откриваха позивите, забодени на вратите им. С всяка дума, която прочитаха, очите им се отваряха все по-широко и някои оставаха зяпнали от учудване. Защото на листчетата пишеше, че американците имат права и краят на английското господство вече се вижда. Пишеше, че англичаните нямат право без прокурорска заповед да претърсват домовете, нито да настаняват войници у американски семейства. Имаше намек и за митническите закони и беше обяснено, че американците имат право да внасят и изнасят стоки, без да ги стоварват преди това в Англия.
— Заловете ги! — ревеше адмирал Уестморланд, застанал с кител, наметнат над дългата нощница, на верандата на Уентуъртови. Той изгледа гневно госпожа Уентуърт и дръпна позива от ръката й. — Върни се веднага в кухнята, жено, там ти е мястото.
Тъкмо се обърна рязко, за да се прибере, когато заби и камбаната на фара в южния край на полуострова. Хората застинаха по улиците, зяпнали натам.
Там видяха черен силует да балансира върху опасния стръмен покрив.
— Черния отмъстител — прошепна някой и тези думи се понесоха като вихрушка през тълпата.
Докато хората зяпаха към фара, човекът там, горе, хвърли във въздуха пачка позиви и те полетяха към земята. Миг по-късно изчезна.
— След него! — изрева адмиралът на полуоблечените си войници. Лицата на двама от тях бяха целите в сапунена пяна.
— Веднага съберете тези мръсни хартийки! — извика адмиралът подир хората си, смачка един позив в стената и го хвърли на земята. — Всеки, заловен с такъв позив, ще бъде обесен — изрева той и се втурна в къщата. Не видя как госпожа Уентуърт стъпи върху смачкания позив, а после го пъхна под една саксия.