— Няма да кажа ни дума — успокои я уверено Джесика, отиде до обществения кладенец, наля паничка вода и я занесе на госпожа Уентуърт. Госпожата изглеждаше ужасно: погледът и беше притъпен и безжизнен, обикновено грижливо фризираната й коса беше потна и висеше на кичури.
Жената вдигна изненадано глава, когато Джес поднесе паничката с вода към устните й.
— Вашата слугиня краде всичко, което не е вързано или заковано — каза тихо Джес. — Чух, че мистър Уентуърт пуска сега кучетата си в големия салон. Абигейл и Итън така се карат, че перушина хвърчи.
Госпожа Уентуърт вдигна глава, доколкото й го позволяваше желязото около врата.
— Ако Абигейл смята, че след като ме посрами пред целия град, може да се върне у дома, по-добре да си го избие от главата. А на Джеймс ще му дам да се разбере, като се прибера. Пък онази безсрамница, слугинята, нея ще я… — Госпожа Уентуърт изведнъж млъкна и на лицето й бавно се появи усмивка. — Много благодаря, Джесика — прошепна. — Не съм заслужила добрината ви, след всичките ми лоши приказки за вас…
— Тихо! — каза Джесика и я погали по косата. — Вие сте най-добрата ми клиентка, госпожо Уентуърт. Да ви докарам ли утре количка стриди?
— Да, а ще придумате ли Елеонор да ми изпече половин дузина от превъзходните си хлебчета със стриди? Искам да кажа, ако Сойер няма нищо против. Трябват ми и… — госпожа Уентуърт млъкна ужасена. — О, Джес, бягайте бързо.
Зад Джесика беше изникнал изневиделица адмиралът на кон. Навярно беше дебнал в странична уличка да залови престъпник. Сега допря върха на кинжала си до гърлото на Джесика, за да не може да му избяга.
— Коя си ти? — извика строго.
— Джесика Тагърт, доскоро капитан на „Мери Катрин“ — отговори тя, но не толкова високо.
Той вдигна с кинжала брадичката й, за да я накара да го гледа в очите.
— О, да! — каза тихо — Момичето, което Черния отмъстител толкова харесва. Сега разбирам защо. — Той дръпна кинжала от гърлото й. — Заповядах никой да не говори с тази жена.
— Тя не каза нито дума — обясни госпожа Уентуърт. И мина съвсем случайно край мен.
Адмиралът местеше поглед от едната към другата и не знаеше дали да повярва.
— Госпожица Джесика ме снабдява с мидите, които толкова обичате, сър — каза умолително госпожа Уентуърт.
Джесика стрелкаше адмирала с гневни погледи.
Той пък я оглеждаше от глава до пети.
— Много сте хубава, за да ходите с такива дрехи. Обличайте се както подобава на жена, или ще се озовете на позорния стълб. Ще направя още по-добре, ако ви предоставя на войниците си. Те ще съумеят да ви навлекат каквото трябва. Довиждане… госпожи.
Обърна врания си кон и се отдалечи.
— Махни се оттук — изхълца госпожа Уентуърт. — Върви си и още веднъж много ти благодаря, Джесика!
Джесика изтича през пазарния площад, покрай Абигейл, зяпнала втренчено подире й, сякаш е полулуда или полусветица. Джес вдигна тичешком мидите и пое към Монтгомърови.
Гостната беше празна. Докато Джесика се отпускаше запъхтяна на един стол, Александър се доклати в стаята.
— Видях те как тичаше нагоре по хълма — каза загрижено. — Случило ли се е нещо?
— Елеонор няма ли я?
— Едно от децата се разболя. Мариана я прати да си ходи.
— Кое от децата?
— От най-малките — сви рамене той. — Защо трябваше да тичаш така лудо?
Тя му разказа набързо случката с госпожа Уентуърт и адмирала.
— Сега трябва да се прибирам. Мидите са за утре.
Алекс успя да я хване за лакътя, преди тя да стигне до вратата.
— Джес, бих предпочел да избягваш срещи с адмирала. Да ти е минавало през ума, че Черния отмъстител не е залепил позив на твоята врата само за да не те излага на опасност?
Тя се обърна към него.
— Твоето малодушие направо ме поболява. Или сме овце, които се оставят безропотно да ги откарат в кланицата? Трябва да се борим.
— Остави това на мъжете — отговори той ядосано. — Не е работа за жени и деца.
— Клетата госпожа Уентуърт стои там, на площада, прикована за позорния стълб само защото е искала да запази тапицировката на меката си мебел, а ти твърдиш, че жените нямали нищо общо с всичко това. Пусни ми ръката. Трябва да се погрижа за семейството си.
— Ако решиш да се противопоставиш на адмирала, много скоро няма да имаш семейство — извика той подире й. — Проклетият Черен отмъстител — добави тихо, а когато Мариана застана на прага, включи и нея в ругатните си, задето се бе омъжила за Питмън и бе допринесла за всичките им нещастия.
— Защо ме гледаш толкова злобно? — попита Мариана. — Да съм сторила нещо лошо?
Той сподави гнева си.