— Той наистина те е спасявал твърде често.
— Любопитен е като дърта стара мома, нищо повече. Нали за друго не го бива, поне говори добре и се застъпва за мен. Хайде, вземи рибата и да се прибираме. С проблемите можем да се заемем и утре.
— Тогава ще разполагаш само с тринайсет дена — каза потиснато Елеонор.
Наведена над мрежите, Джес изгледа сестра си.
— Защо пък да не се омъжа за онзи непохватен дивак, за руснака, слугата на Александър.
— Само през трупа ми — изсумтя Елеонор, но побърза да се плесне през устата. — Исках да кажа… ами разбира се… и това е възможност…
Докато вадеше рибата от мрежата, Джесика взе тихичко да си свирка.
Малко по-късно, вече недалеч от пътечката към скромната им къщурка, Джесика почна най-сетне да осъзнава какво й каза току-що сестра й. Неколцина мъже бяха застанали в шпалир пред вратата им. Някои държаха увехнали букети цветя, други лепкави бонбони от кленова захар. Мнозина просто стояха с шапки в ръка.
— Госпожице Джесика, имам шест морга плодородна земя и ще се радвам да станете моя жена.
— Аз съм собственикът на „Моли Д“ и можете да станете мой кормчия. Винаги ще се съобразявам с желанията ви.
— Складовете на двайсет мили северно от Ню Съсекс са мои, освен това ще ви купя катър, да го впрягате в ралото.
— Имам шест мулета, три магарета и осем казана. С удоволствие бих се оженил за вас, госпожице Джесика.
Джесика зяпаше мъжете с отворена уста, докато Елеонор я превеждаше за ръка през двойния шпалир кандидати. Дръпна силно Джесика за лакътя, когато тя за малко не спря пред мъж, повел с въженце тлъста свиня.
— Наистина не знаеш какво вършиш — изсъска Елеонор, след като тръшна зад себе си къщната врата.
— Нямах представа колко съм популярна — засмя се Джесика. — Дали пък да не застана на кея и да ги накарам да наддават. Въпреки че мъжът със свинята не беше за изхвърляне.
Елеонор стовари на масата торбичка царевично брашно.
— Трябваше да те продам, чисто и просто да те продам. Та дано децата и аз видим, дай боже, най-сетне малко спокойствие.
— Нищо за ядене, но затова пък спокойствие — отвърна самодоволно Джес. — Елеонор, я не се пали толкова. Бурята скоро ще отмине. Нямам никакво намерение да се омъжвам сега за когото и да било. Изчакай. Алекс ще баламосва със сребърния си език адмирала, докато го придума да се откаже от решението си. Ще видиш. — Джес се отпусна на облегалката на стола и си помисли, че няма намерение да се омъжва за друг, освен за Черния отмъстител. Трябва само да изчака той да се появи отново и тогава ще отиде гордо под венчило с него.
Джесика се опитваше да се съсредоточи върху риболова, но хвърляше отново и отново поглед през рамо към брега. Изминалите седмица и половина бяха за нея същински ад. Където и да стоеше или вървеше, сякаш стъпваше върху мъже, мъже, които посягаха към нея, мъже със сведени глави, мъже, които слагаха в краката й земните си блага. Идваха чак от Бостън, появи се дори един французин, търговец на кожи, дошъл от далечните гори на Севера. Чул, че в Уорбрук се продавал цял кораб хубавици. Изглеждаше доста разочарован, когато разбра, че става дума само за една. Заяви, че Джесика е „наистина много хубава“, но за целите му твърде недостатъчна.
Така изтече първата седмица от срока, през която Елеонор и Алекс успяха да убедят Джес, че адмиралът е знаел добре какво казва, заповядвайки на Джесика да се омъжи. Междувременно беше отправил ред закани към дома й, семейството и начина, по който си печели хляба, — за в случай, че не прояви покорство и го направи за смях. Дори я представи на някакъв мъж, когото трябвало да вземе за съпруг, ако не спази дадения срок — някакъв недодялан глупак в униформа с дебела, увиснала долна устна, която непрекъснато облизваше. Адмиралът се смя, когато при вида на този „кандидат“ тя неволно се разтрепери.
Но сега, докато хвърляше с привични движения мрежите, не можеше да се отърве от мисълта, колко много ще се промени животът й, ако се наложи да се омъжи. Досега нито един от многото кандидати не й предложи да вземе в дома си по-малките й братя и сестри. Някои й заявиха дори съвсем открито антипатията си към Натаниел.
Джес се засмя. Нат наистина само отблъсква кандидатите. Доставяше му огромно удоволствие да ги осмива пред нея. Попита един, вече по-възрастничък кандидат, на колко е години, а като чу отговора, се запревива от смях. Помоли сух като чироз собственик на птицеферма да демонстрира бицепсите си, а после заяви на Джес, че този мъж е твърде слабосилен за нея. На друг кандидат дръпна перуката и се развика, че под нея гъмжало от бълхи. Нат се грижеше да отстрани предварително най-неподходящите кандидати.