Но и най-добрите не предизвикаха у Джесика никакъв интерес. Би изслушала един-единствен мъж — Черния отмъстител. Само като затвореше очи и усещаше ръцете му върху тялото си. Защо го няма никакъв, защо не застане пред нея и не поиска ръката й? Защо не идва да я спаси, този път от похотливите кандидати?
Чу шум от търкалящ се камък, отвори очи, бързо се обърна и видя стария Клаймър на крачка от себе си. Той протегна ръце и се опита да я награби с мръсните си лапи. Тя отстъпи назад и за малко не се спъна в мрежата.
Погледът му беше прикован към полуголите й гърди, после се плъзна и по полуголите й крака. Очите му зашариха неспирно нагоре-надолу.
Джес вдигна ръце да прикрие голотата си.
— Господин Клаймър, мястото ви не е тук. — Тя продължи да се отдръпва крачка по крачка.
— Защо не? — изсумтя той и запристъпва към нея. — Нали ти си тук, Джесика. Обичам те толкова отдавна. Омъжи се за мен. Ще ти дам всичко, което пожелаеш.
Джес се озърна за някакво оръжие, но видя само рибите на земята. Наведе се, хвана за опашката една тежка двайсет фунта треска и удари с нея господин Клаймър по главата.
Той остана секунда замаян, но после я награби с две ръце и се опита да я целуне по устата.
Джес извърна глава и отблъсна лицето му. Той се оказа учудващо силен за годините си.
— Джесика — прошепна той и притисна лице към гърдите й.
— Пусни ме, дърто морско чудовище! — извика тя. Но той не искаше и да чуе.
— Искам да ми станеш съпруга! За да си всякога до мен! Искам да те притежавам завинаги, за вечни времена.
Докато тя се бореше със стария Клаймър, видя Алекс, застанал горе на скалата.
— Помогни ми! — извика. — Отърви ме от тази медуза. Господин Клаймър — каза умоляващо, — забравяте се!
На Александър му трябваше ужасно дълго време, за да слезе на малкия плаж. Джес се бореше с дъртака, който покриваше гърдите й с лигавите си целувки. Вече й се повдигаше.
Алекс се приближаваше към двамата, избягвайки локвите. Подритна внимателно няколко риби с върха на обувката си, а когато стигна до тях, потупа господин Клаймър по гърба.
Отначало старият изобщо не реагира. Наложи се Алекс да го потупа три пъти по рамото, докато Клаймър най-сетне го погледна. Втренчените му, зачервени очи щяха да изскочат от орбитите, когато видя Алекс. Дръпна се и пусна Джес.
— Бих ви препоръчал да се приберете у дома, там ще ви е по-удобно.
— Ами… да… аз само… исках само… — Клаймър се дръпна, обърна се, изкатери скалата, а после двамата го чуха как тича към гората.
— Най-сетне! — каза Джес, оправи си дрехите и погледна рибите, които подскачаха около нея по пясъка. — И ти си ми един спасител, няма що!
— Ще отречеш ли все пак, че аз го натирих?
— Не преди той да ме… Трябваше да го удариш. — Тя се погледна и направи гнуслива физиономия. — Олигавил ме е от глава до пети. — Приклекна и изми голите си гърди. Изобщо не забеляза, че лицето на Александър, който я гледаше, пламна.
Алекс извърна поглед и седна на поваленото дърво.
— Реши ли вече?
— Какво да реша? — попита тя и хвърли няколко риби в чувала. — Искаш да кажеш, за кого да се омъжа? И да и не.
Той махна въображаема прашинка от ръкава си.
— Нека отгатна: искаш да се омъжиш за Черния отмъстител, но той не се е появил отново, за да поиска ръката ти.
Джес изтърва една риба треска, после я вдигна.
— Ти пък какво знаеш!
— Всяка девойка в този град мечтае да се омъжи за Черния отмъстител. Изглежда, уверени са до една, че е свръхчовек. Въобразяват си, че ще се омъжат за прекрасния принц от детска приказка.
— Но той е от плът и кръв, сигурна съм — заяви тя самонадеяно.
— Плът и кръв, които не желаят да се появят. Откъде знаеш дали не е един от многобройните кандидати, които претендират от седмица за ръката ти?
— Щях веднага да го позная, повярвай ми. Алекс, я стъпи на опашката на тази риба и я дръж здраво.
Той стъпи с въздишка върху опашката на рибата.
— Джес, остават ти само четири дена, за да избереш. Време е да вземеш решение.
Тя хвърли и последната риба в чувала, седна на дървото до Алекс.
— Мога ли да ти доверя нещо?
— Разбира се — каза той тихо и я изгледа внимателно.
— Нито един не ми харесва. — Погледна ръцете си. — Не искам да го споделя с Елеонор, но съм много загрижена. Зная, че си отгатнал истинските ми чувства към Черния отмъстител. Той и аз, ние сме… ние сме по-близки, отколкото повечето хора подозират. — Тя вдигна глава. — Не искам да взема друг мъж. Искам да изчакам всичко това да отмине. Тогава Черния отмъстител ще може да се появи открито и ще съм повече от щастлива, ако се ожени аз мен.