— О, боже, господи! — простена Алекс.
— Най-хубавото следва. Англичаните разпратиха всички войници, с които разполагат, да те търсят из града и околностите. Навсякъде са разлепени плакати със заповед за залавянето ти. Всеки, който те познае, е призован веднага да те разстреля. Тази заран тук на два пъти идваха войници и настояваха да обискират кораба ми.
— Веднага се махам — заяви Алекс и пак се опита да стане, но беше много слаб от загубата на кръв, пък и рамото ужасно го болеше.
— Отпратих ги със заплахата, че обискът ще стане повод за война с моята страна. Но ще те разстрелят, щом стъпиш на кея. Търсят висок, строен чернокос мъж. — Ник хвърли на приятеля си пронизващ поглед. — Освен това знаят, че си ранен, Алекс.
— Разбирам — каза Алекс и вкопчи ръце в ръба на леглото, за да не падне от него. Вече знаеше, че напусне ли кораба, ще срещне смъртта. Но не можеше и да остане тук и да застраши живота на приятеля си. Хвана се за гърба на един стол и се опита да стане.
— Имам идея — каза Ник. — Понеже не желая английската флота да ме преследва, ще им позволя да претърсят кораба.
— Точно така. Ще ми спестиш поне катеренето през борда. От него най-много ме беше страх — Алекс се опита да се засмее.
— Пратих един слуга — продължи невъзмутимо Ник, — да донесе от дрехите на племенника. Той е възпълничък и си пада по разкошните платове.
Алекс вдигна вежди. Колко ли ярки са дрехите на племенника, щом тези на Ник могат да накарат паун да му завиди — помисли си Алекс.
— Според мен — продължи да разсъждава Ник, — ако ги подплатим малко, ако ти излеем в гърлото няколко чаши уиски и наложим върху черната ти коса напудрена перука, и да претърсят, няма да събудиш подозренията им.
— А не може ли, като се дегизирам така, просто да сляза от кораба?
— Ами после? Ще ти трябва помощ, а който ти окаже, излага живота си на опасност. Пък и колцина от бедните ти сънародници ще устоят на изкушението да приберат петстотинте фунта стерлинги, обещани като награда за главата ти? Не, ще останеш тук, на кораба и заедно ще отплаваме за твоя град. Там има ли кой да се погрижи за теб?
Алекс се облегна на стената на каютата. Усещаше се още по-слаб, отколкото при събуждането. Замисли се за град Уорбрук, основан от дядо му и принадлежащ в по-голямата си част на баща му. Там живееха хора, които смяташе за свои приятели. Беше част от този град. Ако той е смел, приятелите му са не по-малко храбри. Сигурен е, че английските войници не могат да сплашат община Уорбрук.
— Да, там има хора, които ще ми помогнат — каза най-сетне Алекс.
— В такъв случай сега трябва да облечем нещо по-различно. — Ник отвори вратата на каютата и викна на слугата да донесе дрехите на племенника.
— Алекс — каза тихичко Ник, — стигнахме целта. — Той изгледа съчувствено приятеля си. Алекс лежа цяла седмица в каютата с висока температура, а сега изглеждаше сякаш се е напивал седем дни наред: очите му бяха хлътнали дълбоко, кожата му — суха и на петна, мускулите — загубили еластичност като изсъхнала гума.
— Алекс, налага се да ти навлечем пак дрехите на моя племенник. Войниците продължават да търсят Черния отмъстител. Боя се, че ще те търсят и тук. Разбра ли ме?
— Да — измърмори Алекс, — но в Уорбрук ще ми помогнат. Ще видиш.
— Дано да си прав — каза Ник. — Но се боя, че ще повярват по-скоро на очите си. — Имаше предвид комичната картинка, която представляваше Алекс в подплатения костюм, палтото от брокат и напудрената перука. Наистина не приличаше на млад хубавец, който се е върнал, за да спаси град си от алчността на своя зет.
— Ще видиш — повтори Алекс с надебелен език, защото Ник пак му беше налял уиски, за да се справи по-лесно с комедията, която му предстоеше да изиграе. — Те ме познават. Ще има да се смеят, като ме зърнат маскиран така. Ще разберат, че се е случило нещо. Ще се грижат за мен, докато проклетото рамо заздравее. Ще ги помоля само, докато наблизо сноват войници, да не ме издават. Те знаят, че един Монтгомъри никога не би се издокарал като паун. Ще съобразят, че сигурно има причина. Ще видиш.
— Да, Александър — успокои го Николай. — Надявам се да се окажеш прав.
— Разбира се, че ще се окажа прав. Ще видиш. Познавам си хората.
2
— Не разбирам защо трябва да ходя на посрещането му — повтори Джесика Тагърт за хиляден път на сестра си Елеонор. — Александър никога не е означавал нещо за мен, най-малко нещо добро. — Елеонор стегна яко връзките на корсета на сестра си. Ако Елеонор можеше да бъде наречена хубава, сестра и несъмнено я превъзхождаше. Нея и всички жени в града.