— Но, Джес, проблемите ни с Англия няма да се решат за една нощ! Какво ще стане, ако конфликтът продължи с години? Какво, ако Англия прати още войска да залови Черния отмъстител? Какво ще стане, ако той изобщо няма да може да се появи пред тебе без маска?
— Умея да чакам. Някой ден ще дойде при мен с открито лице, а дотогава ще се въоръжа с търпение.
— Но ти не разполагаш с достатъчно време, за да го изчакаш да дойде „един ден“ без маска. Налага се до четири дена да си избрала съпруг.
— Ще изчакам.
Той вдигна с въздишка очи към небето.
— Какво имаш предвид? Да седиш и да бездействаш, докато след четири дена камбаната удари полунощ? Ако дотогава Черния отмъстител не се появи, ще помолиш да ти завържат очите и ще избереш напосоки някой от кандидатите?
— Не ми допада ни един от тях! — каза тя натъртено. — Всички искат от мен само… само същото, което искаше преди малко господин Клаймър. Не мога да се омъжа за някой от тези кандидати и да оставя семейството си в беда. Кой ще храни тогава Елеонор и малките? Тези мъже искат само мен, но не и децата. Искат да си имат свои деца, а не да хранят хорските хлапета.
— Аз ще взема децата при мен — каза тихо Алекс. — В дома ми има достатъчно място за тях.
Тя го погледна, усмихна се и му стисна ръката.
— Много мило от твоя страна, но не мога да приема. Да допуснем, че Черния отмъстител е капитан на кораб. Тогава? Ще отплувам с него, а ти ще трябва да се грижиш сам за децата. Няма да мога дори да давам по нещо за издръжката им.
Той стисна здраво ръката й в своите.
— Искам да се преместиш с децата в моя дом.
Тя го изгледа недоумяващо.
— Черния отмъстител и аз, и децата, всички да живеем при теб? Предложението е наистина великодушно, Алекс, но… — Тя млъкна и го погледна с широко отворени очи. — Не искаш да кажеш, че…
— Да, би могла да се омъжиш за мене, Джес — изрече тържествено. — Ще се грижа за тебе, за сестра ти Елеонор и за децата.
На лицето на Джесика се появи широка усмивка, после тя високо се разсмя.
— Ама и ти! — прихна. — О, Алекс, хубава шега! Аз искам Черния отмъстител за съпруг, а какво ми се предлага в замяна? Безгръбначна медуза на синьо-оранжеви райета. След дъртия Клаймър това е втората ми „радостна“ изненада днес… — Зърна лицето на Александър и млъкна. През живота си не беше виждала толкова силен гняв, изписан на нечие лице.
Той стана от дървото.
— Алекс — измърмори тя, — беше само шега, нали?
Той й обърна гръб и се заизкачва по стръмнината.
— Алекс! — извика тя подире му. Но той не се обърна. Тя затъпка гневно миди и камъни, обърна в бягство дузини заровени в тинята червеи. Уж реши никога вече да не наранява чувствата на Алекс, а пак го стори. Елеонор е права, той е толкова добър към нея и семейството й, толкова много му дължат. Трябваше да му откаже деликатно и поне да не го сравнява с… Не искаше дори да си спомни с какво го сравни. Натъкми кърпата на деколтето, събра мрежите, улова и тръгна към къщи.
Джесика мина през шпалира от кандидати и събра донесената от тях като подарък храна — знаеше, че толкова много неща няма да получи скоро пак. Елеонор вече я причакваше с кавга:
— Господин Клаймър се отби и се оплака горчиво от теб.
— Мисля, че има даже шунка — каза Джес, преравяйки събраните вързопчета.
— А, ето и небетшекер за вас.
— Да се надяваме, че тези мъже ще продължават да идват и да ти предлагат брак, Джесика — каза Моли и си напъха парче небетшекер в устата.
— Това не може да продължи вечно — каза Елеонор. — Джес, време е да решиш.
— Зная за кого бих се омъжила.
Елеонор не се хвана. Бяха се разправяли с часове на тема Черния отмъстител и Елеонор беше на мнение, че Джесика трябва да разсъждава реалистично и да забрави романтиката.
— Отвън чака собственикът на „Моли Д“ — каза Елеонор.
— А кого от нашите малки е готов да води на далечно плаване? — попита Джес, седна до масата и си взе късче небетшекер. — Освен това има брадавица на брадичката.
Елеонор изреди още няколко кандидата. Но Джес намираше кусур на всеки.
Най-сетне и Елеонор седна до масата, зарови лице в шепи.
— Изредих ти ги всичките до един — въздъхна. — Ти отхвърли всички мъже, които познавам.
— Дори Алекс — каза Джес, като се сети колко гневен си тръгна.
— Алекс ли? — вдигна глава Елеонор. — Алекс те е питал дали искаш да се омъжиш за него?
— Мисля, че да. Предложи ми да вземе всички деца в дома си, ех, и мен, разбира се, за добавка.
— А ти какво му отговори, Джесика? — попита Елеонор с много спокоен, не предвещаващ нищо добро глас.