— Съвсем не изглеждаш чак толкова зле, без някой от идиотските ти костюми. — Джес посочи с глава лъскавата купчина коприна зад гърба си.
Алекс обърна лице към нея и се ухили.
— Опитай това вино, Джес — намигна й той. — Откраднах го от личната винарна на баща си. Докарал го е преди десет години от Испания.
Смехът му беше заразителен и тя пое чашата, която й подаваше. Виното много й хареса. Имаше тънък, чудесен аромат.
— Сега на въпроса — каза той сериозно. Препичаше сирене на печката и го дръпна, преди да е потекло. — Не желаеш да се омъжиш за мен, Черния отмъстител още не се е появил, а срокът изтича след два дни. Какво смяташ да правиш?
— Не мога просто да се измъкна и да оставя децата в беда — отвърна тя тихо. — Иначе отдавна да съм напуснала града. Някой трябва да се грижи за децата, а Елеонор няма да се справи сама. За съжаление от другите кандидати нито един не прояви желание да вземе и децата заедно с мен.
— Разбирам. Може този недостатък на другите мъже да се окаже от полза за мен. — Той й приготви сандвич със сирене.
— Алекс — каза тя умоляващо, — работата не е толкова, че не ми харесваш, а в това, че твърдо съм решила да се омъжа за определен човек.
— За твоя, ах, така странно изчезващ, Черен отмъстител.
— Да — отговори тя и пресуши чашата си. — Освен това има някои обстоятелства, които не са ти известни. Ако ги чуеш, веднага ще се откажеш да се ожениш за мен.
— Е, добре — каза той и напълни повторно чашата й. — Готов съм да приема и най-лошото. Та какви ужасни новини си ми приготвила?
— Аз… аз вече не съм девствена — прошепна тя с наведена глава.
— Нито пък аз. Какво още?
— Алекс! Ти май не ме разбра. Казах ти, че се отдадох на друг мъж. Мога да се омъжа само за него.
— Искаш ли още малко сирене? И престани да ме гледаш, сякаш съм пълен идиот. Чудесно разбрах какво ми каза току-що. Зная също, че не си напускала малкото ни градче. Нека ти кажа, че има места по света, където съвсем не е необичайно омъжена жена да си има, освен това един или двама любовника.
— Наистина? — попита любопитно Джес. — В коя страна има такива жени?
Той я изгледа усмихнат.
— Смятам, че един мъж ще сбърка, ако вземе да обяснява на бъдещата си жена възможностите й за съпружеска изневяра. Добре де, ти ми призна, че вече не си девствена. Предполагам, че Черния отмъстител има нещо общо с това.
Тя се изчерви.
— Да, той и аз…
Алекс вдигна бързо ръка.
— Предпочитам да ми спестиш свързаните с това подробности. Сигурен съм, че е станало през една лунна нощ и ти просто не си могла да устоиш на черната му маска. Опитай и този сорт. Не обичам жени, дето са кожа и кости.
Тя му позволи да й приготви още един сандвич.
— Алекс — изпелтечи, — ти как… Искам да кажа, коя беше жената, с която за пръв път… така де, първата ти.
Той се облегна на лакти. Навярно пламъците, които го осветяваха отгоре, допринасяха тя вече почти да не вижда дебелия му корем, застрашаващ да сцепи жълтата копринена жилетка.
— Помниш ли Сали Хендерсън?
— Шивачката? — Тя вдигна бързо глава. — Но тя беше връстница на майка ми. Напусна града, още като бяхме деца. Алекс, ти лъжеш.
Той я погледна и хлапашкият му смях я накара да се отпусне и да се изтегне на пода близо до него.
— Сали Хендерсън — измърмори. — Та ти трябва да си бил малко момче.
— Достатъчно голямо, според мен.
— И оттогава не си имал друга? — попита тя, като го наблюдаваше внимателно. На тази светлина Алекс изглеждаше наистина много по-добре. Беше дошъл без онази отвратителна дълга перука, носеше друга, с гладко вчесана, напудрена коса, вързана на тила с черна копринена панделка. До този миг изобщо не й беше правило впечатление колко привлекателен е контрастът между снежнобялата перука и черните му вежди.
— Е, имаше по някоя от време на време — изгледа я той ухилено през рамо. — Джес — добави, — мисля, че се държах ужасно арогантно, когато ме посетихте с Елеонор в стаята ми. Но не съм срещал жена с твоя талант да ме изкарва от търпение. Кой мъж би понесъл жената, на която току-що е направил предложение за женитба, да го нарече медуза?
— Ами заради децата.
— Какви деца? — попита той слисан.
— Ти само заради малките ми братя и сестри ме попита дали искам да се омъжа за теб. И защото баща ти иска да си намериш жена. Така ли е?
Алекс седна и се загледа в огъня. Мина известно време, преди да отговори:
— Наистина вече не мога да живея без твоите братчета и сестричета, които се увисват по мен и си бършат лепкавите пръсти в скъпите ми копринени костюми. Вчера Моли ми сви от гардероба най-хубавата перука, понеже й трябвало гнездо за косче със счупено крилце. Самуел се настанява с мокри пеленки право върху новата копринена бродерия на Мариана. Филип се вмъкна днес в два часа сутринта в леглото ми, понеже чул шум, а тъй като другите деца не пожелали да спят без него, малко преди три всички се бяха събрали в леглото ми. Да, признавам, същинска наслада е да са ден и нощ наоколо ми, защото винаги съм изпитвал желание да имам нещо, което ти принадлежи.