Алекс гребеше сено за постелка на врания си кон.
— Знаех си, че тук ще те намеря — възкликна със смях Ник. — Чуя ли вкъщи гневния ти глас — продължи с тънка подигравателна усмивка, — зная къде да те открия.
Алекс продължи известно време мълчаливо да работи.
— Елеонор не ти ли създава достатъчно грижи? — изръмжа той.
— Поднесох й днес нещо, което трудно ще смели — отговори самодоволно Ник. — Така й погълна вниманието, че забрави дори името на сестра си. А ти ще се ожениш значи утре сутринта за твоята възлюбена госпожица Джесика, така ли?
— Някой ще се ожени за нея — отговори Алекс и донесе вода на коня. Както му стана навик, на острова работеше, както и днес, гол до кръста, за да се възстанови от запарващите, подплатени с възглавници дрехи.
— Брачната нощ с тази дива котка ще е незабравимо събитие.
Алекс хвърли на Ник мрачен поглед.
— Не мога да спя с нея и ти го знаеш. Веднага ще забележи, че не съм дебел и ще се досети защо е трябвало да се маскирам.
— Можеш да й кажеш истината.
— На Джесика? — изсумтя Алекс. — Та тази жена няма капчица разум. Сигурен съм, че ще ми грабне маската и ще извика адмирала на дуел. Освен това има си и предимства — добави ухилен, — ако наистина не ме обича. Ще улесни ролята ми. Защото прекара ли с мен няколко нощи, сигурен съм, че ще почне да ме гледа с други очи. А хората ще проумеят, че не съм слабакът, за който им се представям.
— Решил си значи да се ожениш, но да не спиш с нея? — изпъшка Ник.
— О, разбира се, че ще спя с нея, но като Черния отмъстител. Алекс ще я храни и ще търпи проклетите сополанковци, а Черния отмъстител ще й се наслаждава.
— Поради което Джесика ще мисли, че нарушава брачния обет.
— Е, само известно време. Докато не реша, че е безопасно да й открия двойната си роля. Пък може и да замина за Бостън, уж да се лекувам. Алекс ще се върне елегантен, а Черния отмъстител ще изчезне завинаги.
— Дано всичко стане, както си го представяш. Свърши ли си работата тук? Нощем ми е доста неуютно на този остров.
— Черния отмъстител ще те закриля — изрече Алекс с толкова дълбок бас, че Ник високо се разсмя.
После двамата се върнаха с лодката на сушата.
Алекс чака цялата вечер Джесика да дойде и поне да се извини за приказките си предишния ден. Но надеждите му останаха напразни.
Елеонор влезе в гостната.
— Слава богу, вече всички са в леглото — въздъхна. — Джес появи ли се?
— Не — измърмори Алекс и впери поглед в празната си кафена чаша.
— Приготвил си всичко за венчавката утре, нали? — Той кимна мълчаливо.
Елеонор го потупа по ръката:
— Всичко ще си дойде на мястото, Алекс. Джесика не е глупава и някой ден ще разбере колко си добър. Трябва само да проявиш търпение, докато й дойде умът в главата.
— Не съм сигурен, че ще го доживея. Мислиш ли, че сега е с Черния отмъстител?
— Мисля, че си седи вкъщи, цупи се и се надява Черния отмъстител най-сетне да я посети.
Алекс удари с юмрук по масата.
— Не желая тя да се среща с него. Ако я посети тази нощ, сигурен съм, че утре няма да се омъжи за мен.
Елеонор хвана ръката му.
— Не съм чак толкова сигурна. В живота има и други важни неща, освен раждането на деца — каза тя и цялата пламна.
— Не и за млада и здрава жена като Джесика — отвърна ухилен Алекс.
— Жена, която ми е помагала години наред да храня седем деца, да ги обличам и да им създавам дом? — възрази му с висок глас Елеонор. — Подценяваш я. — Елеонор се озърна. — Да знаеш къде е Нат? Би трябвало да е вече в леглото.
— Изпратих го при Джес. Да я пита дали има нужда от нещо.
— О, не! — изсумтя Елеонор. — Пратил си Нат при Джес? Не знаеш ли, че той я боготвори? Достатъчно е тя да пролее само една… — Елеонор не довърши, защото видя колко разстроен е Александър. — Ако на Джес й мине наистина глупава мисъл през главата като тази да избяга, например, Нат ще й помогне, Алекс — каза тя и стана от масата. — Трябва да последваш Натаниел и да разбереш какви ги върши.
Алекс се надигна пъргаво от стола и чак тогава си спомни, че е предрешен.
— Не ми се излиза на този студ. Май всеки миг може да завали. Знаеш как ме намокри снощи. Не можеш ли да пратиш някой друг? Някое яко момче като Ник?
— Николай е май прекалено здрав. Не, Алекс, с тази задача трябва да се заемеш сам. Кажи да оседлаят коня на баща ти. От месеци не е яхван.
— Този дявол?
— Вземи тогава ата на Адам. Само, за бога, върви.
Алекс се опита пак да протестира, но тревожният глас на Елеонор го избута от стаята. Излезе от къщата и отиде в обора. За щастие никой не видя как мълниеносно оседла коня на баща си. Прекоси покрайнините на града и препусна в бърз галоп през дъжда към къщурката на Тагъртови.