Натаниел спеше на пода с наполовина изядена ябълка в ръка. Огънят в печката догаряше.
— Нат, къде е Джесика?
— О, здравейте, господин Алекс — каза Натаниел и взе да си търка сънените очи. Седна и захапа ябълката.
— Къде е Джесика? — повтори въпроса си Алекс.
— Тя много плака за Черния отмъстител, та затова й казах.
— Какво си й казал?
— Ами че лагерът на Черния отмъстител е на Острова на призраците и че там крие коня си.
Алекс загуби дар слово. Зяпаше момчето с отворена уста.
— Ама не й казах, че ти си Черния отмъстител.
Алекс се строполи тежко на една табуретка.
— Кой друг, освен теб знае? — едва успя да прошепне.
Натаниел преглътна бързо и кръстоса пръсти на гърба.
— Само аз. И Сам. Издебнахме те… Тъй де, аз те издебнах, исках да кажа, Сам си спеше на гърба ми. Мисля, че Сам затова толкова те обича. Ама не се тревожи. Той не може да говори.
— Но ти можеш, малки шпионино. — Алекс придърпа Нат плътно към себе си. — Заслужаваш да ти нашаря задника с каиша. Откога знаеш?
— От второто нападение.
Алекс се облегна на зиданата печка.
— Знаеш го толкова отдавна и не си казал никому?
— Казах на Джесика — отговори Нат, избягвайки прекия отговор.
Алекс изгледа момчето с известно уважение.
— Издал си й значи най-напред, че лагерът на Черния отмъстител е на Острова на призраците, така ли? — поиска с тих глас да се увери.
Нат извърна поглед.
— Беше толкова тъжна. Искаше да поприказва с теб още веднъж, преди да ти стане жена.
Алекс се смая — това момче беше достатъчно интелигентно, за да различи двамата мъже, които Алекс въплътяваше, и да запази тайната за двойствената му роля.
— Добре де, Черния отмъстител ще я посети тази нощ. Но искам ти сега да се прибереш и да успокоиш Елеонор. Тревожи се за теб. Кажи й, че съм тръгнал да търся Джесика.
Момчето кимна сериозно.
— И нито дума на Елеонор за Острова на призраците.
— Разбира се — заяви тържествено Натаниел. — Ако много хора научат тайната ти, англичаните могат да те заловят и да те убият.
На Алекс му се видя твърде унизително животът му да е в ръцете на деветгодишно момче. Но Нат беше нарушил мълчанието само заради любимата си сестра.
— Хайде, прибирай се — каза благо Алекс. — Кажи на Елеонор да ти даде парче ябълкова торта. И чаша хвойнова бира — добави засмян Алекс… Ако някой е заслужил днес чашка, това несъмнено си ти.
Нат така се ухили, че устата му стигна от едното до другото ухо.
— Само така, сър! — каза и излезе в дъжда.
— Джеси — чу го тя да я вика. — Джеси!
Джесика си избърса сълзите и хукна слепешката, завладяна единствено от мисълта, че тича към него. Кракът й се заклещи в чепат клон. Опита се припряно да го измъкне.
— Не, Джесика, внимавай — чу го да казва и в следващия миг вече лежеше в прегръдката му. Той я целуваше жадно и устните му сякаш бяха едновременно навсякъде по лицето и по врата й, притискаше я към себе си, сякаш никога нямаше да я пусне. Тя заби пръсти в мускулите над ребрата му.
— Джеси — каза с глас, в който се смесваха учудване и смях, — липсвах ли ти?
Тя толкова се радваше да го види, че леката подигравка в гласа му не я нарани.
— Не исках да те притеснявам — прошепна. — Ти си победоносен отмъстител. Беше великолепен, когато пръсна позивите. Ти върна на хората надеждите им. Ти…
Той прекъсна с целувка потока от думи, а когато дъхът й секна, коленичи и освободи глезена й от клона. После я вдигна на ръце и я занесе зад дървената преграда, където връзваше коня.
— Обещай ми никога вече да не идваш тук.
— Как разбра, че съм тук? Нат ли ти каза?
Той сложи показалец на устните й.
— Още ли не си се досетила, че те наблюдавам и винаги зная къде отиваш?
— Значи си видял и онези мъже, застанали пред къщи? Знаеш, че трябва да се омъжа. Ти ще…
Той пак я целуна и почна да й развързва корсажа. Дългите му тънки пръсти се плъзнаха под кърпата и бавно я издърпаха.
— Толкова много хубост и толкова хлабаво вързана дрешка — измърмори и зарови лице в гърдите й.
Джесика се облегна на купата сено, остави ръцете и устните му да се плъзгат по тялото й. Той разкопча бързо роклята и гърдите й бяха във властта на ръцете и погледите му. Усети горещите му пръсти върху хладната си кожа.
Той я вдигна пак и докато я целуваше, смъкна роклята от раменете, после бельото — тя лежеше сега гола до кръста.
Само в този мъж имаше доверие и в никой друг на света. Само в неговите прегръдки се чувствуваше сигурна, ако изобщо можеше да позволи някому да има власт над нея.