Сега тя почна да докосва тялото му, издърпа копринената риза, за да усети кожата му под пръстите си. Той побърза да се освободи от трикото, за него беше сякаш нещо най-естествено да се показва гол.
Сложи я да легне на сеното, смъкна й бързо полата по закръглените бедра, устните му следваха пръстите и спряха за миг да нацелуват опитно меката закръгленост на дупенцето й. Целуваше коленете й, прасците, ходилата, а когато устните му се впиха пак в нейните, не носеше вече нищо, освен маската си.
Джесика задиша учестено, усетила кожата му до своята, и как дългите му крака се търкат в нейните.
Когато той проникна в нея, тя не изпита болка, а само радостна възбуда. Желаеше го и беше готова да му го покаже.
Той се засмя от удоволствие, усетил нетърпението й, претърколи се с нея в сеното, докато тя се озова над него. Усмихна се, когато зърна на лицето й радост и учудване. Известно време й помагаше в движенията, после се претърколи пак в сеното и легна върху нея. Сега вдигна краката й, накара ги да обгърнат бедрата му. Вдигна високо задничето й, почна да прониква все по-дълбоко в нея.
Забрави да я гледа, мислеше вече само за собственото си удоволствие. Проникна дълбоко в нея, а тя изви гръб, за да приеме последните му, силни тласъци.
Тя стигна с кратък, остър вик до върховния миг, после долепи отворена уста към горещата кожа на рамото му.
— Джеси, любима — прошепна той, притискайки силно потното й тяло към своето.
Мина доста време, преди Джесика да усети, че краката й се вдървяват и да се раздвижи, за да облекчи мускулите си. Но Черния отмъстител не искаше да я пусне.
— Студено ли ти е, миличка? — прошепна.
— Не — отговори тя и целуна ръцете му, обгърнали раменете й така, сякаш се боеше тя да не се опита да го напусне. — Мислех, че вече няма да те видя — измърмори, отпусната и сънена. — Мислех, че онова, което се случи преди малко, няма да се случи никога вече. Александър ще се почувства наранен, но все ще намеря начин да го успокоя.
Той помълча, заровил лице в косата й. После повтори:
— Александър.
— Да — каза тя със замечтана усмивка в здрача. — Ще се наложи да кажа на Алекс, че не мога да се омъжа за него.
— Да се омъжиш? — попита слисано Черния отмъстител.
— Преди малко каза, че непрекъснато ме наблюдаваш. Значи знаеш за заповедта на адмирала. Утре трябва да се омъжа. Отказвах, докато беше възможно аз да решавам. Но после Алекс ми предложи, известно време мислех, че се налага да се омъжа за него. Но и ти си съгласен да вземем децата при нас, нали?
Черния отмъстител продължи да я прегръща.
— Джеси, не мога да се оженя за теб.
— Да, разбирам, че не можеш да застанеш пред олтара с тази маска. Ще кажа на всички, че съм се запознала с теб по време на риболов. Ти току-що си се завърнал от далечно плаване. Така никой няма да заподозре, че ти си Черния…
— Джеси, не мога да се оженя за теб.
— Заради Алекс? Той знае за теб, той е способен да прояви разбиране. Ще му стане ясно, че…
— Джеси, моля те. Не усложнявай нещата. Не мога да се оженя за теб.
Когато думите, вече повторени, стигнаха най-сетне до съзнанието й, тя се опита да се дръпне, но той я държеше здраво.
— Пусни ме — заповяда тя със стиснати зъби.
— Джеси, трябва да разбереш, че има причини, които ми забраняват да се оженя за теб.
— Само една — каза тя, като се опитваше да се отскубне. — Достатъчно е да ми посочиш само една.
— Трябва да ми имаш доверие.
— Ха! — Тя отметна глава, за да може да види очите му. — Вече разбирам какво представлявам за теб. Женен си? Имаш деца? Какво ли зная за теб? Била съм ти явно много лесна плячка. Присмиваш ли ми се с приятелите си? Колко жени имаш, освен мен…
Той я целуна по устата и я пусна едва когато престана да се дърпа.
— Джеси, имаш право да ми се гневиш. Заслужавам да ме упрекваш. Но те моля да повярваш, че те обичам, само теб и никоя друга.
— Тогава направи така, че да не съм принудена да се омъжа за друг.
— Монтгомъри е импотентен.
Мина време, докато тя проумее какво иска да каже.
— Мръснико! — изсумтя ужасена. — Допускаш значи, че мога да се омъжа за Алекс само защото е неспособен да върши нещо, което ти владееш до съвършенство?
— Не бих понесъл друг мъж да те докосва. Джеси, обичам те.
Тя се опита да го отблъсне, но той я беше притиснал здраво в сеното. Изгледа го със святкащи от гняв очи.
— Александър е имал право. Според него ти не струваш кой знае колко като Отмъстител, а сега се съмнявам дали и като мъж си нещо много повече.
— Но потвърди току-що мъжествеността ми — възрази невъздържано той. — Хайде да не се караме, Джеси. — И той почна да я целува по шията.