— Така — заяви тя с леден тон, — ще допуснеш значи да се омъжа утре за друг.
— Нямаш избор. Уестморланд ти е поставил ултиматум, а аз не мога да се оженя за теб. Щом трябва да е друг, Монтгомъри е най-добрият избор. Той поне няма да те пипне.
Тя се престори, че вече не се брани, но щом усети, че прегръдката му се отпуска, веднага се отърколи по-надалеч.
— Както и ти — допълни тя цинично.
— Джеси! — Той протегна ръце към нея.
Тя награби дрехите си, но едва не омекна пак, като зърна на лунната светлина великолепното му голо тяло. Все пак мисълта за онова, което току-що й каза, пришпори гнева й. Тя навлече бельото.
— Да не си въобразяваш случайно, че ще се омъжа за друг, а нощем ще се измъквам тайничко, за да лежа в прегръдките ти?
— Джеси, ти не обичаш Монтгомъри.
— Възможно е, но той беше добър с мен по начин, който ти, с цялата си нафукана смелост, никога няма да проумееш. — Стоеше неподвижна, само по бельо, окъпана в лунна светлина. — И нека се разберем добре, тази нощ е единственият ти шанс. Само сега и никога вече. Ако се омъжа утре за друг, онова, което се случи днес, никога няма да се повтори.
В следващия миг Черния отмъстител вече беше на крака и притискаше голото си тяло към нейното.
— Искаш да живееш като калугерка? Как ще се чувстваш след седмица, ако се промъкна в спалнята ти?
— В нашата спалня, моята и на моя съпруг.
Той й се усмихна.
— Хващаш ли се на бас, че Александър Монтгомъри няма да спи до теб? Даже ако легнеш върху него и го притиснеш с цялата си тежест.
— Александър е добър човек. Та не споменавай, ако обичаш, името му. Това последната ти дума ли е? Значи няма да се ожениш за мен?
— Не мога. Ако имаше и най-малка възможност, щях да го сторя. Но ще те посещавам, Джесика. Ти също можеш да идваш тук, когато поискаш да ме видиш.
Тя навлече гневно роклята.
— Не. Утре ще дам клетва за вярност и мисля да я спазвам.
— Няма да я сдържиш — отговори той с многозначителна усмивка.
— Представа нямаш на какво е способна една Тагърт.
15
Сватбеният й ден се развиделяваше, навъсен, облачен и дъждовен. Светът изглеждаше не по-малко безутешен от чувствата на Джесика. Беше вирнала брадичка и се опитваше да не мисли за думите на Черния отмъстител. Но не беше готова да играе ролята на трагическа героиня, влюбена в един, омъжена за друг. От днес ще пропъди Черния отмъстител от мислите си. Още докато си го обещаваше, чу недоверчив смях откъм друго кътче на съзнанието си.
Елеонор й помогна да облече морскосинята копринена рокля, принадлежала някога на майката на Александър, после й заповяда да седи мирно, докато тя се погрижи за сватбената закуска.
Елеонор не се и помъчи да завърже разговор със сестра си за предстоящата сватба, пък и Джесика нямаше настроение да говори за това.
Когато се озова сама в стаята на Адам, изведнъж я обзе тревога и си помисли, че иска да си поприказва все пак преди сватбата с Александър. Надникна през прозореца, видя, че наблизо няма никой и си проправи през задния двор път през трънака към стаята му. Когато мина край прозореца на Сойер, надникна за миг и видя при него Нат, който помагаше на стария човек да се облече. Нат понечи да иде до прозореца, но Сойер задържа насила брат й за ръката и й кимна. Тя отвърна на поздрава му и продължи към стаята на Александър.
Учтиво, доколкото го позволяваха обстоятелствата, почука на прозореца. Не получи отговор, отвори прозореца и се прекачи в стаята.
— Алекс — извика тя, но и сега не получи отговор. Седна в едно кресло и зачака. Той влезе от съседната стая, издокаран в костюм от яркочервена коприна, целият на цветя и клонки в по-тъмно червено, до него роклята й изглеждаше направо мизерна.
Като я видя в креслото, лицето му неволно просия от радост, но миг по-късно стана объркано и ядосано.
— Не бива да седиш в стаята ми. Не си ли чувала, че ако годениците се видят пак преди сватбата, това носи нещастие?
— Исках да ти кажа, че тази нощ бях с Черния отмъстител.
Алекс се любуваше на костюма си пред огледалото.
— Мога да си представя колко трудна е била за тебе тази нощ. Изненадан съм да те сваря на сутринта у дома. Той не те ли вдигна на черния си кон, за да те отведе в златния си замък?
— Алекс, не съм дошла да се караме, а да поговорим. Исках да ти кажа, че ще спазвам свято брачната клетва. Аз няма… — Тя преглътна мъчително. — Няма никога повече да го видя.
Алекс стоя един миг неподвижно, загледан в нея. Тя не можеше да отгатне мислите му.
— Ела с мене, Джес — каза и я преведе през вратата между двете съседни стаи.