— Моята стая е била някога детска, но когато по-големите ми братя и сестри я напуснаха, задържах я за себе си. Майка ми спеше тук, когато някое от нас, децата, се разболееше. Наредих да я приготвят за теб. Имаш собствена спалня.
Джесика се огледа в малката стая, чудесно мебелирана с легло, гардероб, скрин и стол. За пръв път през живота си щеше да има стая само за себе си.
— Алекс, ти си много добър към мен. По-добър, отколкото заслужавам. Кълна се да ти бъда добра съпруга.
— Всеки ден прясна риба на масата? — попита той с усмихнат поглед.
Тя също му се усмихна.
— И по едно дете във всяка стая. Алекс, може ли да премеря този костюм? Червеният е любимият ми цвят.
Костюмът й беше, разбира се, много широк, но от него косата й заблестя, а бузите й придобиха топъл оттенък. Той застана зад нея и докато тя се гледаше в огледалото, сложи ръце на раменете й.
— Джес — каза нежно, — ще ти купя дрехи, от които не би се засрамила и принцеса. — Помълча малко и продължи: — Дрехи, достойни за моята жена. Ще ти бъда добър съпруг, колкото мога по-добър.
Виждаше само лицето му. Перуката му беше в сянка, а крещящият шарен костюм не загрозяваше хубостта на лицето му. Обърна се съвсем спонтанно към него, съвсем естествено реагира и Алекс, като доближи лицето си към нейното.
Устните му вече почти докосваха нейните, когато тихият смях на Николай им попречи.
Александър се дръпна от Джес, като да беше отровна. Ник се засмя покровителствено на младоженката в яркочервен костюм.
— Сестра ви реши, че сте избягала — каза Ник на Джес.
Джес съблече костюма на Александър и понеже той не пожела да се приближи толкова близо до нея, че да го поеме, сгъна го внимателно и го сложи на леглото. Господи, току-що за малко не целунах Александър Монтгомъри, помисли си ужасена. Черния отмъстител й предрече, че ще й е невъзможно да живее като монахиня. Но Александър? Тя се усмихна на абсурдността на тази мисъл и излезе от стаята.
В коридора срещна Елеонор. Лицето й беше пребледняло от гняв.
— Помислих, че в последния миг пак си решила друго — каза тя.
— Имам ли избор? Предложи ми алтернатива и ще я грабна с две ръце.
— Хм! — изсумтя Елеонор. — Не можеш да намериш по-добър съпруг. Ама си твърдоглава, та не го проумяваш.
— Сигурно ще мога, докато спи, да изпробвам всичките му костюми.
Елеонор хвана сестра си за лакътя и я повлече към предния салон, където щеше да стане венчавката.
Церемонията не продължи дълго. Когато венчавката свърши, Джес вдигна към Алекс бузата си, за да я целуне. Той миришеше на канела. Още едно дете, за което ще трябва да се грижа, каза си тя.
Въпреки че беше брак по принуда, по нареждане на омразния генерал Уестморланд, беше все пак сватбата на един Монтгомъри и за гостите беше сложена пребогата трапеза. Е, тук-там си шушукаха, че е наистина ужасно млада и хубава жена като Джесика да бъде пожертвана на дебел, женствен и болнав мъж като Александър. Мъжете мърмореха нещо за властта на парите, а жените смятаха, че златото е лош партньор в леглото.
Неколцина мъже, които се опитваха да поразвеселят Джесика, й пошепнаха, че с удоволствие ще й дават онова, което Александър явно няма да може.
Адмирал Уестморланд дойде за малко да честити на младоженците, сякаш изобщо не бе станал причина за нежеланата венчавка. Джесика вече зина да му каже какво мисли, но Алекс я стисна здраво за ръката и благодари на адмирала.
— Пъзльо — изсъска Джесика на Александър, обърна се и се усмихна лъчезарно на двама хубавци.
— Джес — понечи да се оправдае Алекс, но тя се настани между двамата млади мъже и направо го заряза.
Като се стъмни, Елеонор откъсна насила Джесика от един русокос красавец и я поведе по коридора към спалнята на Александър.
— Ама тъкмо взе да става интересно — разсърди се Джес.
— Можеш да се развличаш със съпруга си.
— Като броя цветчетата по новия му костюм? Ох, Елеонор, причиняваш ми болка. Напоследък взе да ми писва от настроенията ти.
Елеонор мълча, докато стигнаха вратата на Александър.
— Това е подарък от Мариана — каза там и вдигна високо бяла памучна нощница с деколте, украсено с широка дантела.
— Необходимо е повече от една нощница, за да се пораздвижи кръвта на Александър — вдигна Джесика очи към тавана.
— Я престани! — изсъска Елеонор. — На Александър нищо не му липсва, пък и положението ще се оправи, ако го понасърчиш.
— Да го насърча за какво? — попита припряно Джес. — Виж какво, ние с Алекс сме се разбрали. Това е брак по разум. Нали го чу: трябвала му жена да поддържа къщата в ред. Нещо по-различно от този недодялан, шпиониращ руснак, който… Ох! Искам да сваля корсета, Елеонор, не да го стегна още.