Александър притисна ръце към хълбоците си и изобщо не я погледна.
Тя се приближи още повече и притисна тяло към неговото.
— Алекс — каза меко, прокарвайки пръст по брадичката му, — беше толкова добър с мен и семейството ми. Странно, но на тази светлина изглеждаш почти толкова хубав като братята си. — Той я погледна косо. — Знаех, че ще реагираш на тези думи — засмя се тя и се ослуша, защото чу гласове пред вратата.
Алекс не помръдна.
— Хайде — възкликна тя, — прегърни ме с едната ръка! Престори се поне, че сме наистина брачна двойка.
Алекс я послуша с вкаменено лице. Джес се притисна към него и вдигна коляно над корема му. Притисна се към него и си помисли, че тялото му създава всъщност впечатление на много яко — колко широки са раменете му, колко корави бедрата и колко мек коремът. Въздъхна доволна.
Когато се почука на вратата, тя не чу. Когато Алекс извика да влязат, гласът му прозвуча необичайно звънко.
Ник влезе с измършавялото тяло на Сойер на ръце. След нещастието бащата на Александър се беше състарил за кратко време с години.
— Татко — каза Александър, вече по-тихо. Опита се да седне, но Джесика се беше залепила за него като мида за скала.
Тя отвори само за малко очи, за да се усмихне на Сойер.
— Джес! — изсъска й Александър.
— Остави я да спи — махна с ръка Сойер. — Не исках да ви преча. Представа нямах, че сте още в леглото — излъга той. — Николай, занесе ме на масата за закуска.
Ник изнесе стареца от стаята. Хвърли поглед през рамо и смигна, преди да затвори вратата.
Алекс се понадигна, но Джесика продължаваше да го прегръща през кръста. По челото му изби пот.
— Алекс — прошепна тя и вдигна към него лице, издаващо очакване. Тя настояваше за целувка.
Той се дръпна веднага от устните й.
— Джесика — каза й, — струва ми се, че ти… си склонна май към съвкупление. Мисля, че е възможно. Ако ми шепнеш цинични думи в ухото, хайде, разказвай ми двусмислени истории и танцувай гола пред мен. Колкото по-сладострастно, толкова по-добре. След час ще бъда, може би, в състояние… Ех, ще трябва, разбира се, ти да лежиш върху мен и да свършиш много, ама много бързо. Не бих казал, че проявявам особен вкус към детеродния акт, за мен той е по-скоро скучен и мръсен. Но ако си решила да използваш тялото ми, позволявам ти да го сториш.
Мина време, докато Джесика се пооправи след думите му, после тя се разсмя.
— О, Алекс, колко развинтена фантазия имаш! — Дръпна се от него и стана. — Някой ден ще трябва да ти разкажа нещо за истинските мъже. Горката Сали Хендерсън. — Обърна се, чула как нещо цопна зад нея. Изглежда Алекс беше паднал от леглото, навярно беше посегнал към нещо, но не го беше хванал.
Понечи да се обърне и да му помогне да стане, но той я изгледа гневно и изсъска:
— Ако посмееш да ме докоснеш, ще съжаляваш.
Тя се дръпна.
— Алекс, ти май изпадаш в лошо настроение по-често и от жена! — сопна му се и отиде в стаята си.
— Сега пък каква си я свършила с Александър? — изсъска й Елеонор час по-късно.
— Абсолютно нищо. Остана си недокоснат, какъвто го сварих — отговори Джес, с уста пълна с каша.
— Ако не го познавах по-добре, щях да реша, че е плакал.
— Ако е вярно, не съм била аз причината, Елеонор. Къде са счетоводните книги? Искам да ги прегледам.
16
До дванайсет по обяд в деня след сватбата у Монтгомърови вече всички бяха разбрали, че се е появила нова господарка. Джесика командваше огромната стара къща както капитан кораба си, а преяждащите, но изхайлазени слуги, жени и мъже, като негов екипаж. Лъснати бяха не само подове и тавани, но и всичко между тях. Тя накара Николай да извади делвите от мазето, за да знае с какви запаси разполагат, прати веднага и ловците на плъхове да си свършат работата.
Джон Питмън се кри толкова дълго в бюрото си, че Мариана реши да посети болни в града, а Сойер нареди да го занесат в гостната и оттам подкрепяше на висок глас Джес, докато тя даваше разпорежданията си. Всички твърдяха, че никога не е изглеждал толкова щастлив.
Александър изчезваше веднага след закуска, а по залез-слънце често още не се беше прибрал. Повечето мъже в Уорбрук решиха, че могат всъщност само да се радват, че не са успели в домогванията си за ръката на Джес. В града мнозина съчувстваха на клетия Александър, комуто се налага, толкова скоро след сватбата, да бяга от къщи.
— Да беше прекарала нощта с мен, нямаше да е от сутрин рано толкова настървена за работа — твърдяха мъжете и ругаеха.
— Седни! — заповяда Елеонор на сестра си. — Накара всички, включително и мен, да капнем от умора. Имаме нужда да си поемем дъх. Къде е мъжът ти?