— Мъжът ми? А, искаш да кажеш, Алекс?
— Да, Алекс. Къде е?
— Представа нямам. — Джес надникна през прозореца и видя Джон Питмън да слиза по хълма към града. — Тоя пък накъде се е запътил?
— На конференция с адмирала. Ще се върне след нея.
— Мислиш ли, че няма се прибере за обяд?
— Джес! — извика Елеонор подир сестра си, вече запътена към бюрото на Питмън.
— Ще ми донесеш ли нещо за хапване в стаята на Александър? — извика й Джес през рамо.
Час по-късно, като вдигна очи, видя Александър, застанал на прага на спалнята си. Седеше кръстато на неговото легло, пръснала наоколо си домоводните книги, които Питмън пазеше като зениците на очите си. Между тях се търкаляха трохи хляб, половин парче ябълков пай, късче сирене, три сливи, дори халба бира.
— Здравей, Алекс, къде се губиш толкова време?
Алекс я гледаше безмълвен. Косата й беше чорлава, роклята донякъде разкопчана, сякаш тъкмо се е обличала и някой й е попречил, а по брадичката й бяха полепнали трохи. Беше хубава и той осъзна още веднъж с болка, че не бива да я докосва.
— Ти какво търсиш тук? — попита навъсено.
— Слагам дома ти в ред. Нали го виждаш на какво прилича. Искаш ли да хапнеш? — Тя му подаде тежко поне половин фунт парче сирене. — Не ме гледай толкова мрачно. По-добре седни. Свали сакото и обувките, махни тази перука. Настани се удобно.
— Нямам намерение да последвам веднага съвета ти само защото се разхождаш повече или по-малко облечена из къщата — каза той остро, докато й подаваше огледало.
Тя си избърса трохите от лицето.
— Ами, като не щеш, недей — каза и се наведе пак над разтворената счетоводна книга. — Още една грешка! Твоят зет не знае да смята. Почти всички колони числа са погрешно сумирани.
Алекс седна на леглото, колкото може по-далеч от нея.
— Я да видя — каза и му трябваха само секунди, за да разбере каква игра играе Питмън. — Джесика, колко чифта обувки си си купила, откакто сме сгодени?
— Аз? Нито един, разбира се. Защо са ми нови обувки? Имам си, нищо, че са кърпени неведнъж.
Алекс погледна обувките й и преглътна.
— Още утре ще променим това. Но ако се съди по тази сметка, миналата седмица си купила три чифта скъпи сатенени обувки.
— Сатенени? Такова разсипничество! Веднъж да стъпя с тях на остра скала и ще ги съсипя.
— Нали видя за какво са похарчени, според него, парите?
— По ме бива в смятането, отколкото в четенето. Я виж тук, Алекс. Пише, че Елеонор е купила на всяко дете по три чифта обувки. — Тя вдигна очи към него. — Защо лъже?
— Защото трябва да представя всяка седмица сметките на баща ми, а той нарежда на касиера да му брои парите. Но и сумите не са верни, нали?
— Сумите са по-малки, отколкото би трябвало да са, като се съберат числата. Разликите са незначителни, но са налице. Освен това, като прегледа човек счетоводните книги една след друга, крайната сума съвпада. Което значи, че твоят зет си пъха в джоба пари. — Вдигна книгите от скута и се изправи. — Алекс, няма да е зле нещо да хапнеш. — Събра остатъците от закуската и ги сложи на масата до леглото. Ако предпочиташ нещо топло, ще ти донеса от кухнята.
— Не, много благодаря! Но сега пък какво правиш, Джес?
— Събличам се, ще си лягам.
— Не, не го прави.
— Алекс, обещавам, че няма да ти се нахвърля насън. Не хъркам, не скърцам със зъби и не заемам много място. Нямам намерение и да танцувам гола пред теб, тъй че няма да настоявам и ти да си изпълняваш съпружеските задължения. Просто не искам да прекарам нощта сама в съседната стая.
— Не, не бива да спиш при мен, Джесика — отсече Алекс.
— Съмнявам се гърбът ти да е достатъчно як, за да ме изнесеш оттук.
— Какво не харесваш в стаята си?
— Не ми харесва прозорецът — отговори тя и струпа счетоводните книги на пода.
Джесика посегна да свали роклята, но Алекс я сграбчи здраво за ръката.
— Заради Черния отмъстител, нали? Изкачва се през прозореца при теб. Искаш да останеш тук, защото не можеш да му устоиш.
— Алекс — простена Джесика, — искам да остана при теб, за да спя спокойно. Пък и не обичам да спя сама. Затова, моля те, съблечи се. Няма да заспя, докато дрехите ти ми блестят в очите.
Алекс седеше на леглото и я гледаше как съблича роклята, но когато посегна към връзките на бельото, извърна глава.
Тя сложи хладна ръка на челото му.
— Алекс, лошо ли ти е? Ужасно си потен. Пак те мъчи онази треска, нали? Хайде, съблечи се. Обещавам ти да не гледам.
Алекс изживя безкрайно дълга нощ. Лежеше неподвижен, Джесика спеше до него като малко дете, а той не можеше да си позволи да я докосне. Допирът на гърдите й проникваше до мозъка на костите му. Нощницата й се беше вдигнала до бедрата и дългите й изящни крака лежаха върху неговите. Отиде по едно време в съседната стая, навлече дълга нощница, но не свали перуката и се върна. Тя спеше, но когато дюшекът се огъна под тежестта му, потърси с две ръце тялото му и го привлече към себе си, като да беше плюшено мече — утехата на всички деца.