Той се обърна рязко.
— Аз и сега съм мъж. Божичко, Джес, изглеждаш като, като… — В същия миг Сам се обеси на врата на Александър и силно го прегърна. Алекс се засмя, притисна момчето към себе си и го целуна по още мокрото вратле. — По изключение и ти да миришеш веднъж на хубаво, Сам — каза той. — Искаш ли да ти почета?
Смехът на Сам беше най-красноречивият отговор.
Джес пое момчето от прегръдката му.
— По-добре да го взема, преди на хубавия ти костюм да му се случи нещо неприятно.
— Джес, моля те, поприкрий се. Къщата е пълна с мъже.
— Добре де. Извинявай. Не съм свикнала да живея в къща пълна с мъже.
Минути по-късно тя излезе от съседната стая и се наведе над легена, за да го избърше.
— Джес? — попита я Алекс, — какво щеше да правиш, ако се беше омъжила за твоя Черен отмъстител?
Тя вдигна очи.
— Щях да му помагам. Щях да зная къде и кога ще нападне и щях да съм там, за да му пазя тила. Щях да яздя до него.
— Ами ако той предпочете да крие от теб кога и къде ще се появи следващия път?
— О, сигурно щеше да ми казва — засмя се тя. — Щях да го убедя да го прави.
— Да, вярвам, че би успяла. И докато войниците стрелят по него, щеше да си наблизо, нали?
— Съпругата трябва да споделя с мъжа си и лошото, и доброто.
— Джес, радвам се, че не се омъжи за Черния отмъстител.
Тя премълча.
Три дена след сватбата на Монтгомъри почти целият град се беше събрал долу на кея, вперил очи в адмирала и неговите войници, събрани на предната палуба на една фрегата.
След като адмиралът съобщи на хората, каквото имаше да им казва, те останаха безмълвни цяла минута. Стояха зяпнали, втренчели недоумяващи погледи в адмирала. Защото той им заяви, че трима младежи от Уорбрук са призовани да служат на негово величество. Бяха здрави, яки младежи с атлетично телосложение, и тримата бяха интелигентни и не проявяваха никакво желание да се проявяват като поданици на негово величество.
Един от тях беше Итън Ледбетър.
— Надява се по този начин да прогони Черния отмъстител от града — каза тихичко Джесика.
В следващия миг сърцераздирателният вик на Абигейл изпълни пространството. Всички се обърнаха и видяха как Итън сложи силна ръка на рамото й и я отведе.
Джесика понечи да ги последва, но Алекс я дръпна силно за ръката.
— Остави я на мира — каза той и я повлече към другия край на кея.
Тя се опитваше да се отскубне, но Алекс я държеше здраво и я отведе, въпреки съпротивата й, далеч от тълпата, в близката гора.
— Алекс, ще престанеш ли най-сетне да се държиш бащински с мен. Искам да отида при Абигейл.
— Защо, ако смея да попитам? Джес, трябва да се държиш настрана от всичко това. Адмиралът се надява да покори по този начин Черния отмъстител. Предполага, че ако Черния отмъстител не е сред посочените трима, той ще се опита да отърве младежите.
Джесика успя да се отскубне.
— Черния отмъстител наистина ще освободи момчетата. Всички в града го знаят.
Алекс вдигна очи към небето и сви ръце в юмруци.
— Джес, адмиралът ще сложи двайсет войника да пазят момчетата. Дори Черния отмъстител не може да рискува да нападне такава сила.
Джес му се усмихна някак високомерно и покровителствено.
— Алекс, страхливите мъже просто нямат представа какво значи да не си пъзльо. За Черния отмъстител е въпрос на чест да освободи тримата младежи.
— Въпрос на чест, така ли? А какво ще кажеш за кръвта? Сокът, който човек изгубва, когато го рани куршум или нож?
Джес се обърна рязко.
— Нямам време да споря сега с теб. И без туй няма нищо да разбереш.
Той я хвана пак за ръката и я накара да го погледне.
— Разбирам от тези неща повече от теб. Толкова си заслепена от Черния отмъстител, че изобщо не се замисляш за последиците от постъпките му. А що се отнася до пъзльото, мога ли да ти обърна внимание, че на няколко пъти съм ти спасявал кожата.
Джесика се наведе напред и връхчето на носа й почти докосна носа на Александър. Беше наистина с цяла глава по-висок от нея, но вървеше обикновено толкова превит, че можеха да минат и за еднакво висока двойка.
— Черния отмъстител ще ги освободи, просто съм сигурна, че ще го направи. Той просто не може да допусне такава несправедливост. Двайсет войника, сто, ако ще и хиляда, за него е все едно. Той не мисли за себе си. Добруването на другите е за него по-важно от собственото. Способен е дори да танцува пред неприятелите си, защото знае, че правдата е на негова страна. Алекс, какво ти стана? Толкова си блед!
Алекс седна на един дънер, а Джес, загрижена за здравето му, го докосна по бузата. Той я привлече към себе си и скри глава на гърдите й.