— Толкова много ли значи той за теб?
— Той значи много за града. Без него нямаше да имаме никаква надежда. Може би един ден всички ние ще намерим смелост да се надигнем срещу англичаните, но засега избраниците сред нас са само неколцина. — Тя го притисна към гърдите си, галеше го по главата, като да беше дете.
— Неколцина, така ли? — попита Алекс. — Мислех, че само твоят Черен отмъстител страда за Америка, само той излага смело гърдите си на английските куршуми.
— Алекс, не ставай пак ревнив.
— Ревнив ли? — Той обърна глава, за да я погледне в лицето, но продължи да я държи за лактите. — Моята съпруга славослови друг мъж, мъж невероятно велик, в сравнение, с когото дори боговете на Олимп изглеждат пъзльовци, а ти искаш от мен да не ревнувам?
— Алекс, боли ме.
— Добре! — Той стана, но не й пусна ръцете. — Тази слаба болка е нищо в сравнение с онова, което би трябвало да понесеш, ако се опиташ да се присъединиш към малкото избрани, да се намесиш в освобождаването на трите момчета.
— Не съм казвала, че и аз… Уф, Алекс, пусни ме де!
— Господ да ми е на помощ. Ще накарам да ти изковат хубава надиплена желязна яка и ще те прикова с нея за леглото, та да не посмееш да направиш пак някоя дивотия.
Искаше да му заяви, че ще прави каквото си пожелае, но го погледна в очите и премълча.
— Понякога ужасно заприличваш на Адам.
Алекс веднага се отпусна пак върху дънера и я привлече в скута си, но така, че да не вижда пламъчетата в очите му.
— Закълни ми се, Джесика, закълни се, че ще се държиш настрана от всичко това.
— Алекс, не мога да ти се…
Изведнъж млъкна, защото той я притисна толкова силно, че дъхът й секна.
— Джес, не мога да понеса мисълта нещо да ти се случи.
Джес беше толкова смаяна от признанието, че вдигна брадичката му, за да го накара да я погледне.
— Алекс, защо ме помоли да се омъжа за теб?
— Защото те обичам — отговори простичко той.
— О! — Тя му позволи да зарови отново глава на гърдите й. Двама мъже я обичат — единият — толкова жизнен и красив дявол, не пожела да се ожени за нея и Алекс, който току-що й се призна в любов, но олицетворява всичко, което Черния отмъстител не е: Черния отмъстител почва, без да се замисля и с безогледна дързост, да действа, Алекс обмисля всичко.
— Алекс — каза нежно, — няма да върша лудории. И нищо лошо няма да ми се случи. Черния отмъстител…
— По дяволите! — Александър стана и я стрелна с яростен поглед. — Той няма да успее да ти се притече на помощ. Ще бъде пронизан от куршумите на стоте войника, които ще охраняват новобранците. А кой ще спасява твоя толкова скъпоценен град, ако направят Черния отмъстител на решето?
Тя се поотдръпна от него.
— Алекс, любовта ти към мен не оправдава този ужасен изблик на ревност. Мисля, че има по-големи и по-възвишени ценности от живота на отделния човек. Америка има нужда… Хайде, пусни ме.
Алекс я измъкна от гората и двамата поеха по пътя.
— Няма да те изпускам от очи, докато твоят скъпоценен Итън не напусне града.
— Итън ли? Да не ревнуваш от него? Все още? След всичко, което причини на клетото момче? Алекс, мисля, че имаш твърде странна представа за любовта.
— И за смъртта. Ще те предпазя от нея, та ако ще да тръгнеш по ръце, за да ме откажеш от намерението ми. Хайде да се прибираме. Вкъщи има предостатъчно работа, която ще те откъсне от глупавите ти мисли.
— Джесика, слушаш ли ме изобщо? — попита ядосано Абигейл Уентуърт. Очите й бяха хлътнали и потъмнели от мъка.
Джес седна по-изправено. От прокламацията на адмирала минаха два дена. През това време беше работила по двайсет часа на ден. Алекс легна изведнъж тежко болен и трябваше да се грижи не само за него, но и за ужасно занемареното домакинство на Монтгомърови. Освен това Алекс я помоли да провери счетоводните книги от годините, когато е бил на далечно плаване. Тъкмо му вземаше книга за четене, когато я извика слугинята, на която заръча да измие пода в коридора. После трябваше да се покатери на покрива, защото според Алекс имало разместени керемиди. След това се залови да събере числата в петдесет колони.
Когато й предадоха визитната картичка на госпожа Уентуърт с покана на чай, двамата с Алекс се спречкаха сериозно. Той си беше възстановил здравето толкова бързо и бурно, че Елеонор дойде в стаята му да каже, че пред къщата са се събрали хора, привлечени от високите им крясъци.
Джес заплаши Алекс, че ще избяга посред нощ и той й позволи на посети госпожа Уентуърт. В края на краищата тя е почтена стара дама, пък и с присъствието си на един чай Джесика не излага непременно живота си на опасност, нали така?