Джесика вървеше до него и си мислеше, че здравето му явно не е цветущо. Усещаше, че се привързва все повече към този мъж. Имаше мигове, в които мислеше даже, че външността му си е твърде добра.
Алекс съблече коприненото сако и го остави на закачалката. Погледна си часовника, после го сложи на скрина до прозореца. Три минути след полунощ. Баща му настоя да играят шах до среднощ, въпреки че Алекс няколко пъти му намекна, че предпочита да си легне. Последните няколко дена, през които следваше Джесика по петите, го бяха поизтощили. Намираше се, тъй да се каже, в състояние на непрекъсната готовност за действие, убеден, че Джеси непременно ще направи някоя голяма глупост. Затова не посмя да се измъкне и да прескочи до Острова на призраците да хвърли там ватираните дрехи и хубавичко да се пораздвижи. Непрекъснатата близост с Джесика, която търсеше физически контакт с него и навярно несъзнателно извиваше съблазнително тялото си, го възбуждаше до краен предел и подкопа сериозно здравето му. Наложи се дори да я изхвърли от леглото си, за да спи спокойно поне няколко часа.
Не знаеше всъщност колко дълго ще издържи на тези мъчения, но всеки път, когато решаваше да й разкрие, че той е Черния отмъстител, нещо му попречваше — Итън Ледбетър например, когото искаха да вземат насила във флота на негово величество. Алекс забеляза странните пламъчета в очите на Джесика, бунтовните искрици в погледа на пират и разбра, че е много опасно да й открие колко близко до нея е Черния отмъстител и колко голяма е властта й над него. Защото не може нищо да й откаже. Терзаеше се, като си представеше Джес в черно трико, яхнала вран кон, как препуска с развети коси през полето. Англичаните щяха веднага да я заловят.
След прокламацията на адмирала вече не я изпускаше от очи, като се изключи краткото посещение на чай — да утешава госпожа Уентуърт и Абигейл. Дори там не му се искаше да ходи сама. Джесика го помоли толкова мило, направи толкова нисък поклон, че кърпата й падна и откри голите й гърди. Затова се съгласи, преди да се усети какво върши.
С кисела гримаса си спомни думите й за Черния отмъстител: можела да го придума, за каквото пожелае. Алекс предпочиташе да не си представя какво може да измисли Джес, ако разбере, че е омъжена за Черния отмъстител.
Свали жилетката и се канеше да разкопчее ризата, но реши да провери дали Джесика си е в стаята, дали си е легнала и спи. Когато баща му го покани на партия шах, тя беше вече в леглото и спеше дълбоко. Сутринта Сойер и Джес бяха разговаряли цели два часа на четири очи и домашните бяха чули на два пъти как Сойер енергично възразява.
Когато Джесика излезе от стаята на Сойер, изглеждаше малко смутена, но очите й святкаха победоносно. По-късно Алекс бе поканен от баща си на партия шах. Прие с досада „поканата“. Подозираше, че на Джес са й били необходими цели два часа, за да убеди баща му да изтърпи за известно време присъствието на сина си.
Отначало искаше да откаже поканата, но после избра най-голямата перука, облече розовия костюм и сложи на кутрето смарагдов пръстен. Преди да влезе при баща си, се отби при Мариана, зае от нея сърцевидна мушамичка и си я лепна на брадичката, вляво от устата. Докато проверяваше пред огледалото как му стои мушамичката, Мариана направи гримаса, сякаш всеки миг ще се разплаче.
Понечи да отвори вратата на Джесика и установи, че е залостена. Веднага разбра, че нещо не е наред. След секунда беше в градината и видя, че прозорецът на стаята й е отворен. Един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че стаята е празна.
Известно време руга баща си, че е помогнал несъзнателно на Джес да се измъкне, проклинаше и Черния отмъстител, и Ник, който го върна у дома, ругаеше Джесика и себе си. Проклинаше и вносителите на черно трико, но щом стигна до тях, веднага хукна. Трябваше да се добере с лодката до Острова на призраците, да се преоблече, след което Черния отмъстител трябваше да спаси Джесика.
17
— Разкарай тая вехтория от тук! — извика войничето и половината дузина мъже зад него се събудиха.
Сбръчканата бабичка, с някога ярко пъстра, смърдяща на риба рокля, се свлече бавно от каруцата, подпирайки превития си гръб.
— Ох, няма да лишиш една старица от малко топлинка, а?
— Не може да останеш тук. Изпълняваме заповеди на негово величество английския крал.
Старицата отмести дулото на пушката и тръгна към огъня, простряла ръце към пламъците.
Войничето тъкмо да отвори уста да й се скара, но в този миг от каруцата заслиза божествено създание — хубавица с пищни гърди, изскочили от широкото деколте на блузата.