Устата на Александър се превърна в тънка ивичка.
— Отпратила си го само защото не е носел кошница с бинтове — за всеки случай, ако измайсториш още някоя глупост например. Представяш ли си какво ще бъде сега отмъщението на адмирала?
— Не — отговори тя тихо.
— Един от постовите е бил убит, навярно от твоя Черен отмъстител, тъй че адмиралът е твърдо решен да намери виновника още тази нощ. Каза, че мъртвият войник държал в ръка окървавен нож. Смята, че кръвта е на Черния отмъстител, а пък аз реших по погрешка, че е било работа на Итън. За да открие виновника, адмиралът е заповядал да съберат всички млади мъже в кметството, там ще ги накарат да се съблекат голи. Ще заповяда да обесят всеки, който има прясна рана от нож.
— А жените?
— Войниците са се заклели до един, че могат веднага да разпознаят циганките.
Джесика застина в прегръдката му.
— Алекс, ако разберат, че Абигейл и госпожа Уентуърт са се преоблекли като циганки…
— Може би трябваше, да помислиш за това, преди да хукнеш към гората и за малко да останеш там. Колкото и да ми се иска да те държа до утре сутринта в обятията си, предпочитам сега да поспиш.
— Къде ще ходиш?
— Да видя дали мога да помогна на хората с нещо.
Джесика слезе от скута му.
— Алекс, трябва да си почиваш. Здравето ти…
Той не я изслуша, а се наведе така, че връхчето на носа му докосна нейното и процеди през зъби:
— Значи сега се тревожиш за здравето ми? Скланяш баща ми да съзаклятничи срещу мен, караш ме да изтърпя мъките на ада, докато седя цялата нощ тук и те чакам, после се прибираш с отворена кървяща рана и почваш да ме баламосваш, че друг можел да застраши здравето ми. Английската армия е едно нищо в сравнение с мъките, които ми причиняваш ти, Джесика Тагърт.
— Монтгомъри — каза тя тихо. — Ти се ожени за мен, ако случайно си го забравил.
Алекс се дръпна.
— Можах да се оженя за теб, но не и да те променя. А сега чуй ме добре: искам да си легнеш и да заспиш. Ще кажа на всички вкъщи, че си болна и Елеонор ще се грижи за теб.
— Само още миг, Алекс. Адмиралът няма ли да поиска да говори и с мен? Зная, той вярва, че мъж е освободил новобранците. Но може да му хрумне, че аз съм била танцьорката.
Алекс впери гладен поглед в деколтето на нощницата й.
— Има неща, които една жена не може да скрие. Тъй че теб няма да разпитва. — И с тези думи излезе от стаята.
Джес наведе очи и установи, че в сравнение с Абигейл тя е женско същество с плоски гърди. Намръщи се и се изпъна в леглото на Александър. Той пък каква роля играе сега и какво ли мнение има за тялото й? Но нали в това отношение е, тъй или иначе, неспособен на каквото и да било.
18
— Джеси!
Джесика се опитваше да не чува виковете, кънтящи наоколо. Сигурна, че са плод на фантазията й. Сигурна, че все още никой на този свят не желае дума да й продума след нападението преди два дена. Алекс е бесен и я поглежда само с присвити вежди. Елеонор непрекъснато й чете конско, а Натаниел се качва в скута й, моли я никога повече да не излага живота си на такива опасности. Джес нямаше представа откъде знае Нат за авантюрата й, но той знаеше.
Елеонор я натовари с грижи за децата, та дано се позамисли какво е причинила на семейството.
Елеонор настояваше още Джес да стои по-далеч от съгражданите си, за да не изпита неприязънта на уорбрукчани. Адмиралът си изкара гнева върху собствениците на кораби. Вече заповяда да конфискуват два от най-тежко натоварените.
Днес Джесика се измъкна за малко от къщи, за да намине при госпожа Уентуърт. Адмиралът бе забранил да разпитват Абигейл. Госпожа Уентуърт й довери, че Аби успяла да го убеди, че се радва на раздялата с Итън, защото била принудена да се омъжи за него, а тя предпочитала всъщност по-зрели мъже.
— Дъртият морж вярва на всяка нейна дума и докато Итън се крие в гората, няма да се усъмни в приказките й.
— Поне дотогава ще е сигурна за кожата си. А как е господин Уентуърт?
Госпожа Уентуърт пребледня.
— Мисля, че в това отношение не съм по-добре от теб. О, не! Виж, Алекс идва насам.
Двете жени побързаха да се разделят.
Джесика отиде и до пещерата в Ковашкото заливче. Предпочиташе да тича, вместо да върви, но раната й пречеше. Елеонор реши, че няколко часа на чист въздух ще й се отразят добре. Да си проветри и мозъка, та да не измисли пак някоя щуротия.
— Джеси.
Обърна се обърна рязко и видя Черния отмъстител, застанал в сянка над стръмния бряг.
Тя насочи към него, като да беше оръжие, лопатката за миди.
— Да не си посмял да се приближиш към мен. Ти си виновен за всичко. Ако не се беше появил в Уорбрук, всичко това нямаше да се случи.