— Така ли? — учуди се Черния отмъстител и се облегна на скалата. — Мислиш, значи, че тогава Джон Питмън нямаше да си присвои всичко в този град, притежаващо някаква стойност?
— Здрасти! Така е, само че ти замести Питмън с адмирал Уестморланд. Все едно дяволът просто да е издухал някакво непослушно момче и да е заел мястото му.
— Джеси, наистина ли вярваш, че само аз съм виновен за всичко? Да не се беше намесила, англичаните още преди седмици да са ме обесили. В освобождаването на Итън изобщо не съм участвал. Нямах намерение да спасявам трите момчета от участта им.
— Нещо подобно ми заяви и Алекс — отвърна Джесика с нескрита горчивина в гласа. — Твърди, че ти не би се опитал да го предотвратиш.
— От което следва, че съм пъзльо, нали? — попита Черния отмъстител, присвил красивите си устни.
Тя се обърна отново към брега, затърси с поглед отдушниците на мидите.
— Никога не съм те смятала за страхливец, но трябваше да освободим Итън и другите двама новобранци от ръцете на англичаните.
— Така ли? Защото Абигейл просто не може се лиши за няколко месеца от толкова деен в правенето на деца съпруг? На Итън няколко месеца във флота нямаше да му се отразят зле.
— Трябваше да покажем на адмирала, че не може да прави с нас каквото му скимне. Ние не сме мълчаливо покорни деца на англичаните. Ние сме…
— Ти май си си изгубила ума. Сега адмиралът е бесен и само се чуди как да накаже Уорбрук.
— Ума ли? Ти пък какво разбираш от ум? Алекс каза…
— По дяволите тоя твой мъж. — Черния отмъстител пристъпи към нея, привлече я в прегръдката си и я целува, докато тя усети как тялото й омеква. — Той събужда ли такива чувства у теб? Кара ли те да викаш от страст?
— Моля те, остави ме на мира — извърна глава Джесика. — Умолявам те, престани да ме измъчваш.
— Не те измъчвам повече, отколкото ти мен — отвърна той рязко. — Преследваш ме даже в съня ми. Не минава секунда да не мисля за теб. Ти…
Тя го отблъсна решително.
— Но ти допусна да се омъжа за друг — изсумтя Джес.
— Не за истински мъж, само за един…
— Няма да закачаш Александър, разбра ли?
Очите на Черния отмъстител така засвяткаха зад маската, че издадоха учудването му.
— Накара ме да те върна вкъщи, при него. Виждам, че ще те загубя заради една пъстроцветна дъга — една шарения — нищо повече.
— Александър е много повече, отколкото си мислиш. Той прие в дома си и мен, и моите братчета и сестричета. Не губи търпение с тях, чете им, пее им, превързва раните им, а също и моите. Побеснява, когато се излагам на опасност и рискувам да загина. Той…
— Той спи ли с теб?
— Ох, божичко, не — отвърна тя бързо, както винаги, без да се замисля. — Искам да кажа, че Алекс ми е приятел.
Черния отмъстител взе ръцете й в своите, погали с връхчетата на пръстите си кожата й.
— Като те слушам, почва да ми се струва, че с удоволствие би спала с него.
— Чуй, пусни ме да си вървя — замоли го тя — боеше се, че още малко и няма да му устои. — Аз съм омъжена жена.
— Е, да. — Устните му почти докосваха нейните. — Свързана си с мъж, който не може да ти даде онова, което аз мога. Позволи ми да те любя, Джеси. Нека ти даря усещането, че си истинска жена. Забрави пауна, за когото си се омъжила.
Тя пак се опита да го отблъсне.
— Да не би случайно да ме ревнуваш от Александър?
— Разбира се. Та той те има през целия ден, а аз те виждам рядко и за минути. Кажи ми, какъв е вкусът на неговите целувки в сравнение с моите?
— Александър не ме целува — измърмори тя. — Правиш го само ти.
Сега той се дръпна и я изгледа смаяно.
— Не те е целунал нито веднъж? Но ти би искала да го целуваш, нали? Желаеш да легнеш с него, нали?
Джес приглади полата си над коленете.
— Ти май си губиш разсъдъка. Александър е мой приятел. Мога със същия успех да помоля Елеонор да спи с мен. До жена ще изпитам същата наслада, каквато и до Александър — измърмори тя. — Но сега си върви, моля те, и ме остави на мира. Не искам никога повече да те виждам.
Черния отмъстител стоеше с ръце на хълбоците, с полуотворена уста, сякаш чул току-що зловеща новина. Джес погледна към брега.
— Върви си, идва някой. Може да е Алекс.
Черния отмъстител сякаш се свести от замайване.
— Дали пък твоят съпруг не се среща с друга жена?
— Вече съм сигурна, че умът ти нещо е пострадал. Той не можа да намери жена, съгласна да се омъжи за него, камо ли пък да легне. Тръгвай! Или искаш англичаните да те хванат?
В следващия миг Черния отмъстител вече беше изчезнал зад скалата.
Шумът беше от сърна, която се появи над пещерата, но Джесика се радваше, че нещо е прогонило Черния отмъстител. Знаеше, че не би му устояла още секунда. Само като го видеше, тялото й почваше да трепери. Толкова много време мина, откакто лежа за последен път в прегръдките на мъж.