Джес поглеждаше ту единия, ту другия, после кимна отсечено и излезе.
— Гръм да те удари, дано! — ядоса се Софи на Алекс. — Ако мъжът ми се осмели да разговаря само веднъж по този начин с мен, ще му отрежа ушите и ще му скалпирам оная работа…
Алекс се наведе към нея и я целуна.
— Вярвам, че би го направила, също и Джес, но ако вярваше, че съм истински мъж.
— Мъж ли? Че какво очаква тя от един мъж, ако даже ти не можеш да й го дадеш?
Алекс пак я целуна.
— Софи, подобряваш с всяка изминала секунда настроението ми. Забеляза ли как те гледаше Джесика? Щом трябва да си чак след две седмици в Бостън, можеш да поостанеш някой и друг ден. Направи ми услуга. Искам да живееш тук, у дома и да накараш съпругата ми да ревнува.
— Човек не бива да кара съпруг или съпруга да ревнуват, а да се старае това да бъде избегнато.
— Още не си чула цялата ми история.
Софи се настани удобно в креслото и разпери широко поли.
— Аз съм чудесна слушателка.
— Какъв долен, кучешки, отвратителен номер, Александър Монтгомъри! — каза възмутено Софи. — Двама мъже преследват клетата жена, но тя не притежава всъщност нито един.
— Сама си я играе тази игра. Разправя на Черния отмъстител, че било по-добре той никога да не се е появявал в Уорбрук, после заявява на Алекс, че Черния отмъстител е единствената надежда на града. И тя не знае какво иска.
— Аз пък съм с впечатлението, че много добре знае какво иска. Обича страната си, затова помага на Черния отмъстител. Обича семейството си, затова се омъжва за човек, за когото знае, че ще помогне на нейните братчета и сестричета, въпреки че този мъж не може да легне с нея. Дава обет за вярност, за да спаси семейството. Защото ти си я проклел да се види принудена да го стори. Горкото, горкото момиче.
— Тя първа почна. Нямах никакво намерение да играя тук ролята на Черния отмъстител, но Джесика ми се присмиваше и внушаваше на всичко живо, че съм тлъст и мекушав.
— Не бих я упрекнала. Наистина изглеждаш ужасно. Нищо чудно, че никоя жена не е искала да се омъжи за теб.
— Е, да, но ти не ми повярва.
— Наистина, но ние с теб доскоро… — Тя млъкна и очите й заблестяха. — Какво искаш всъщност от това девойче?
Алекс взе ръцете й в своите.
— Софи, аз я обичам. Може би винаги съм я обичал. Помня, че все се мъкнех след нея, когато тя, още дете, хукваше подир някой от по-големите ми братя, и всеки път успявах да й погодя някой номер. Всичко, което тя вършеше, ме вбесяваше. За майка ми Джесика беше чудесно момиченце. Все ни повтаряше, че Джес е най-силната личност в семейство Тагъртови. Аз пък исках да докажа, че някой ден, ако се озова в положението, в което е Джесика, ще стана на свой ред опора на семейството. Само че аз бях изтърсачето, имах си татко и двама по-големи братя. Джесика не ме удостояваше с поглед, каквото и да правех, за да привлека вниманието й.
Софи го погали леко по бузата.
— Не мога да й кажа, че аз съм Черния отмъстител. Ще направи някоя невероятна глупост. Сигурен съм.
— Мисля, че вече я прави. — Софи погледна Алекс през полуспуснати мигли. — Открий ми истинската причина да не й кажеш, че ти си Черния отмъстител.
Александър се усмихна и й целуна ръцете.
— Искам тя да ме обича. Мен, Александър. Да ме обича заради самия мен, а не защото нося черна маска и препускам на вран кон. Любовта на Джесика е много важна за мен и искам да зная, че тя ми принадлежи. Да съм сигурен, че ще ме обича и когато остарея и вече няма да мога да яздя. Да съм сигурен, че дори ако свърша като баща си, моята прекрасна Джесика няма да ми слага рога с първия срещнат левент.
— Алекс, искаш тя да обича един полумъж.
— Сигурно е така, но тя заряза Черния отмъстител и дойде при мен. Вярно, кървеше от прободна рана, имаше належаща нужда от помощ, но все е по-добре от нищо. Е, ама каза на Черния отмъстител, че й било все едно дали ще легне до мен или до сестра си.
— Алекс, искаш прекалено много от една жена. Първо от твоята Джесика, а сега и от мен. Ако искаш Джесика да обича не само плътското в теб, как може да ти помогне ревността?
— Прекарвай част от времето си с мен. Джес идва само ако някое от малките има нужда от помощ или внимание, или ако е ранена. Но ако види как друга жена, хубава, интелигентна, умна, с удоволствие ми посвещава времето си, може това да събуди любопитството й.
Софи се засмя.
— Мисля, че мога да обичам Александър дори ако тя не го обича. Вярно, не съм те виждала като Черния отмъстител. Я кажи, в тази роля представяш ли се като много дързък и романтичен герой?