— Не, нямам ти доверие и то с основание. Освен това мисля, че Софи не трябва да напуска къщата, придружавана от теб. Знае ли човек какво може да се случи.
Джесика разтвори още по-широко очи.
— Не проумявам какво имаш предвид. Просто предложих на твоята гостенка да се присъедини към нашата компания, нищо повече.
Алекс я изгледа подозрително.
— Нямам ти доверие.
— Как можеш да казваш нещо толкова отвратително на собствената си съпруга? Видя ли каква рокля поръча Софи да ми ушият за случая? От червена коприна.
Алекс се почеса по тила, където потта и пудрата се бяха превърнали както винаги в паста, от която го сърбеше.
— Ще те придружа на това парти.
— Какво? — не се сдържа Джесика. — Много мило от твоя страна, исках да кажа.
— Наумила си нещо, Джес, и трябва да съм там, за да ти попреча да направиш пак някоя глупост.
Половин час по-късно Джес питаше Софи:
— Ще можете ли да забавлявате едновременно адмирала и Алекс?
— Разбира се — отговори самонадеяно графинята. — Мога да го направя и с пълна зала мъже.
— Добре — въздъхна с облекчение Джесика.
Само че графинята не сложи в сметката появата и на Джесика. Когато камериерката на Софи фризира буйната коса на Джесика и я облече в силно деколтираната червена рокля, възникна вероятността мъжете изобщо да не обърнат внимание на друга жена.
Джес влезе в стаята на Александър, за да му се представи.
Харесва ли ти роклята?
Александър остана безмълвен.
— Александър — попита Джес, — лошо ли ти е?
Алекс седна.
— Хайде, Джес, закъсняваме. — Софи избута Джесика през вратата, после се обърна и изсъска на Александър: — Я се стегни и не ставай овца. Тя е изнуряващата те твоя съпруга, не го забравяй! — Софи погледна Джес, застанала в коридора с профил към нея. — Хубост като нейната може да събуди омраза. Няма да позволя на съпруга си да се запознае с жена ти. Хайде, съвземи се най-сетне и тръгвай. В края на краищата сам си си избрал безбрачието. Нищо чудно, че краката вече не те държат.
На следобедния чай при госпожа Уентуърт Джес трябваше да се справи с известни затруднения. Дни наред Алекс не беше свалял очи от графинята. Сега сякаш не подозираше за съществуването й. Следеше със стъклен поглед всяко движение на жена си и с това ужасно я ядосваше. Софи разказваше една забавна история след друга, но Алекс не я слушаше. Беше вперил очи в жена си, забравил напълно, че в стаята има други хора.
Джесика хвърли на Софи пълен с горчивина поглед и посочи с глава Алекс.
— Александър — изрече остро Софи, — защо не ни разкажеш как си ловил риба в каналите на Венеция?
Алекс трепна. Софи се наведе силно към адмирала, за да може той да надникне в деколтето й, след което адмиралът веднага подкани Алекс да разкаже споменатата история. Щом той я подхвана, Джес се извини на госпожа Уентуърт и се отдалечи в посока към небезизвестната пристройка до къщата.
Щом се скри от погледа на гостите, бързо изкачи стълбата към стаята на адмирала. Знаеше, че разполага само с няколко минути, за да потърси документа и се опита да си свърши работата колкото може по-добре. Вече искаше да се откаже, когато зърна от книгите на една етажерка да се подава нещо бяло. Дръпна го, погледна плика в ръката си и вече се канеше да го отвори, когато чу зад себе си глас:
— Знаех, че ще ви намеря тук.
Джес се обърна и видя един от адютантите на адмирала.
— Толкова дълго се забави, че бях сигурен — чакаш ме тук.
Джес продължаваше да държи плика, но успя да го скрие сред диплите на роклята. Не помнеше да е виждала този мъж. Но той явно беше убеден, че тя го желае. Джес преглътна остра забележка на тема мъжка суетност и му се усмихна.
— Аз, аз бях тръгнала към къщичката, но видях, че тук има отворен прозорец. Всеки миг може да завали, та влязох да го затворя.
Лейтенантът прекоси за две секунди стаята.
— Знаеш, че между нас няма тайни. Отдавна искаш да се видим. Разбрах го по погледите ти, когато се срещахме на улицата. Сигурно си прегладняла за истински мъж, след като са те дали на такъв слабак.
Джесика се дръпна от лейтенанта, заобиколи тичешком бюрото, преследвана от офицера, който се приближаваше все повече към нея.
— Кажи къде можем да се видим.
Ръката на Джес се плъзна по бюрото и напипа нож за разрязване на книги. Нямаше никакво желание да позволи на този мъж да я докосне.
— Ще те направя най-щастливата жена на света. Ще ти дам онова, което твоят съпруг не може.
— За онова, от което има нужда съпругата ми, ще се погрижа сам, тъй че много ви благодаря — долетя глас откъм прага.