Кони Мейсън
Черният рицар
ПРОЛОГ
Уелс, 1336 година
Внушителният рицар впи в опърпаното десетгодишно хлапе студените си сиви очи, в които не се четеше състрадание.
— Знаеш ли кой съм аз, момче?
Момчето хвърли кос поглед към странния рицар, но не се огъна пред безстрастните, твърди като кремък, очи.
— Не, сър.
— Майка ти нищо ли не ти е казвала за баща ти?
— Казваше, че е англичанин и не я искал. Оженил се за нея и после я изоставил. Мразя го! — изрече детето със свирепа решителност. — Макар никога да не съм го зървал, винаги ще го мразя!
— Хъм! — изрече високият рицар, поглаждайки безбрадата си челюст. — Пази тази омраза, момче. Подхранвай я. Тя ще ти трябва, за да можеш да издържиш в идващите години. Светът няма нужда от копелета.
Момчето се изпъна гордо, издаде напред квадратната си брадичка с войнствен жест и заяви:
— Аз не съм копеле, сър. Баба Нола казва, че баща ми и майка ми са били венчани от свещеника в селската черква, а тя не лъже.
— Трудно ще ти бъде да го докажеш, момче — каза сурово рицарят. — Ако искаш да оцелееш, по-добре си избий от главата тези измислици.
— Тебе какво те е грижа? — озъби се момчето. — Кой си ти?
— Разбирам, че майка ти те е кръстила Дрейк — каза рицарят, пренебрегвайки въпроса. — Добре го е избрала. Това име означава дракон. Хубаво име. Добре ще е да запомниш какво означава и да бъдеш достоен за значението му.
Дрейк погледна през рамо към колибата, която споделяше с баба Нола, и я видя да стои на прага, кършейки неспокойно ръце. Изглеждаше изплашена. Да не би английският рицар да иска да им навреди?
Рицарят продължи да гледа втренчено Дрейк, сякаш се опитваше да реши нещо извънредно важно.
— Какво гледаш? — запита гордо Дрейк. — Кой си ти и какво искаш от мене и баба?
— Аз съм Базил ъф Еър, твоят баща.
— Не! — отхвърли го Дрейк, отстъпвайки назад. — Върви си! Нямам нужда от тебе! Мразя те!
Базил стисна неподатливото рамо на Дрейк.
— В тебе има много гняв, а това не е лошо. Ще трябва да извоюваш с борба всяка стъпка от пътя, който ще извървиш в живота. Разбираш ли какво искам да кажа?
Дрейк поклати отрицателно глава.
— Ще научиш — каза Базил. — Как умря майка ти?
— Какво те е грижа?
Базил го погали по главата.
— Не ми говори така. Как умря Лита?
— Треската я отнесе. Всички се разболяхме, но само мама умря. Тя беше най-слабата.
Лицето на Базил омекна за миг.
— Жалко — промърмори той. После изразът му стана предишният, пак така суров. — Знаеш ли защо съм тук?
— Не, и не искам да знам. Остави мен и баба ми. Не ни трябваш.
— Мисля, че лорд Нийл в скоро време ще те научи на добри обноски. Бях на гости при Нийл ъф Чърк, когато срещнах майка ти, нали знаеш. Бях хлапе, едва на осемнадесет години, и обичах да ловувам. Земите на Нийл са край границата и ние я пресичахме, за да ловим глигани. Срещнах Лита, когато береше ягоди в гората. Но няма какво да говорим за това — рече той нехайно. — Събери си нещата, идваш с мене.
Брадичката на Дрейк потрепна въпреки перченето му.
— И да оставя баба? Не, никъде няма да ходя с тебе. Не ме интересува какъв си.
— Ще тръгнеш — наблегна Базил.
— Как разбра за мама? Кой ти каза, че е умряла?
— Преди години помолих Нийл ъф Чърк да ми съобщава как сте. Неговите съгледвачи редовно го осведомяваха. Те му казаха за смъртта на майка ти и Нийл ми прати вест.
Сребристите очи на Дрейк, така приличащи на тези на баща му, блеснаха в незатаена омраза.
— Защо? Ти никога не си ни искал.
— Не е толкова просто — обясни Базил. — Баща ми вече ме беше сгодил за Елиз ъф Лестър и нямаше да ми позволи да разваля годежа. Имам жена и син, няколко месеца по-малък от тебе. Това е всичко, което трябва да знаеш. Сега върви да си събереш нещата.
— Къде ще ме водиш?
— В замъка Чърк. Нийл ъф Чърк отглежда Уолдо, моя син и наследник. След няколко години той ще стане рицар и ти ще се учиш да бъдещ негов оръженосец.
Дрейк заклати яростно глава в знак на отрицание.
— Не, аз искам да стана рицар!
— Копелетата не стават рицари.
— Аз ще бъда рицар — заяви Дрейк с такава решителност, каквато рядко се среща у десетгодишните момчета.
— Запази тази дързост, момче, ще ти трябва.
1
Замъкът Чърк, 1343 година
Рейвън ъф Чърк го притисна в една ниша край голямото преддверие. Беше го помолила да се срещнат след вечерня, за да поговорят за нещо важно. Седемнадесетгодишният Дрейк Безименни, както жестоко се подиграваше с него Уолдо, неговият несъщ брат, не беше подготвен за стряскащата молба на Рейвън.
— Целуни ме, Дрейк.