— Свещеникът лъже! — каза гневно Уолдо. — Платено му е, за да лъжесвидетелства.
Отец Амброуз излезе напред.
— Аз не лъжа, синко. Лично извърших бракосъчетанието, съвсем добросъвестно, и сам го вписах в регистъра. Донесъл съм достоверно свидетелство, за да потвърдя думите си.
— Черквата е изгоряла преди много години — отвърна навъсено Уолдо. — Ти си един лъжец.
— Стига! — прогърмя гласът на Едуард. — Доказателството е убедително и аз вече взех решение. Всичко, което сега се изисква от тебе, е да се закълнеш във вярност на своя сеньор.
— Да се закълна във вярност на Дрейк! — избухна Уолдо. — Не! Никога! — Потъмнелият му поглед се спря върху Рейвън и една усмивка, която не стигна до очите, се изписа на устните му. — Ти ми взе богатството и титлата, но не можеш да вземеш жена ми. Бог ми дава правото да отведа Рейвън със себе си, когато напусна това прокълнато място.
Изражението на Дрейк стана яростно, устните му се свиха гневно.
— Само през трупа ми!
— Лесно може да се уреди — отвърна веднага Уолдо.
— Да, това би ти харесало, братко. Досега само съм се чудил защо искаш смъртта ми. Страхувал си се, че истината ще излезе наяве.
— Не знаеш и половината от нея — промърмори Уолдо под нос.
И каза на висок глас:
— Ваше величество, само Бог може да отнеме жена от съпруга й.
— Няма истински брак — възкликна Рейвън, намесвайки се в спора. — Неконсумираният брак не е законен.
— Имаш само твоята дума срещу моята, че бракът ни не е бил консумиран — възрази Уолдо.
— Всички знаем кой лъже — нападна го Рейвън. — Откога знаеш, че Дрейк е законният наследник на Еър?
— Не съм длъжен да ти отговарям, съпруго.
— Може би не — намеси се Едуард, — но аз съм твой крал и дължиш отговор на мене. Откога знаеш, че Дрейк е наследникът на Базил?
Дрейк се страхуваше, че Уолдо ще излъже, но явно брат му прекалено много се страхуваше от краля.
— Знам, откакто бях достатъчно голям, за да питам баща си защо е поискал Дрейк да бъде възпитаван в Чърк. Ако Дрейк беше копеле, татко нямаше да се интересува от бъдещето му. — Той обърна отново поглед към Рейвън. — Хайде, жено, време е да тръгваме.
Рейвън се обърна към краля с молба в погледа.
— Ваше величество, моля ви, не ме изпращайте с Уолдо. Не мога да живея с мъжа, когото държа отговорен за смъртта на сестра ми.
— Какво ще кажеш за това, сър Уолдо? — запита Едуард.
— Жена ми не знае какво говори, сир. Дария умря от стомашна болест. Нека някой ми докаже обратното.
— Не мога да отсъдя, без предварително да претегля всичко, което чух днес — каза Едуард, пощипвайки брадичката си. — Нещата не са толкова прости. Може би отец Амброуз и отец Бърнард ще ми дадат от своята мъдрост. Заедно ще решим дали съществува законен брак.
— Бракът е законен — настоя Уолдо. — Няма да позволя на Дрейк да вземе Рейвън. Много дълго чаках за нея.
— Работата не е в Дрейк — каза Едуард. — Вече съм намерил годеница за лорд Дрейк. — И той погледна благосклонно към васала си.
— Кога мога да очаквам отговора ви? — запита сухо Уолдо.
— Ще се посъветвам със свещениците и ще ти дам отговор, когато стигнем до решение. Междувременно ти и лорд Дъф можете или да се върнете в лагера си извън портите, или да останете в крепостта.
— Аз ще остана — каза Дъф. — Не съм бил винаги добър брат за Рейвън и искам да й се извиня.
— Аз също ще остана — отвърна Уолдо.
— Много добре — каза Едуард, — така да бъде. Сигурен съм, че лорд Дрейк ще ви осигури достойни покои в крепостта.
Дрейк махна с ръка на Болдър и икономът се втурна към него.
— Моят иконом ще ви покаже къде да се настаните.
— Последвайте ме, милорди — каза Болдър, покланяйки се на Уолдо и Дъф.
Скоро след тях кралят също излезе от залата. Малко след това тя съвсем се опразни и Дрейк остана сам с Рейвън.
— Тревожа се — каза Рейвън, стискайки ръката на Дрейк. — Ами ако кралят реши, че трябва да остана жена на Уолдо и ти трябва да се ожениш за милейди Уила?
— Ела, не можем да говорим тук — каза Дрейк и я дръпна към стълбите.
Двамата не продумаха и дума чак докато не влязоха в стаята на Рейвън и Дрейк затвори вратата зад гърба си.
Дрейк разтвори ръце и Рейвън се втурна в прегръдките му.