— Но папата…
— Няма значение какво е казал папата, за мене бракът не е престанал да бъде кръвосмесителен. Освен това вие не сте ми поискали разрешение да се ожените.
— Ами милейди Уила? Тя не беше ли предназначена за Дрейк?
— Да, но и двете страни не желаеха това. Изглежда, че милейди Уила е предпочела друг — и той хвърли благосклонна усмивка към милейди Уила. — Лорд Дъф поиска позволение да се ожени за нея.
— Лорд Дъф! — избухна Уолдо. — Тоя безмозъчен червей!
Едуард отпрати Уолдо с гневно махване на ръката.
— Вървете си, вие ме оскърбявате! Решението беше моя прерогатива и аз го взех!
С изкривено от ярост лице Уолдо се поклони на краля и се оттегли.
— Тази вечер имаме истински празник — възвести величествено Едуард. — Нека отец Амброуз и отец Бърнард да пристъпят напред.
Двамата свещеници станаха от пейката наблизо до главната маса и се приближиха да подиума.
— Преди да напусна Уиндхърст, бих се радвал да видя лорд Дрейк оженен за милейди Рейвън и лорд Дъф оженен за милейди Уила.
Дъф, който изглеждаше доста смутен, и Уила, приела плахо кралското нареждане, бяха съпроводени от самите кралски рицари към средата на залата. Церемонията, свързваща Дъф и милейди Уила, беше кратка, но вълнуваща. След това всички събрани поздравиха шумно младоженците. Рейвън първа поздрави брат си и съпругата му, развълнувана от радост, че Дъф най-накрая е избягал от зловредното влияние на Уолдо и е станал господар на себе си. Дъф беше направил много неща, които й беше трудно да му прости, но тя се надяваше, че с времето семейството отново ще се обедини.
След това дойде редът на Рейвън и Дрейк. Макар че това беше най-щастливият ден в живота й, Рейвън не можеше да се освободи от натрапчивия си страх. Отдаваше това на бременността си, защото беше чувала, че бъдещите майки често си въобразяват разни неща и плачат. Но оставаше неоспоримият факт, че докато Уолдо е жив, тя никога няма да бъде спокойна.
— Какво има, скъпа? — запита Дрейк, докато чакаха церемонията да започне. — Да не си размислила?
— Не! — отрече Рейвън, смаяна, че Дрейк може дори да допусне подобно нещо. — Всичко, което някога съм искала, е да бъда твоя жена.
След миг желанието на Рейвън се сбъдна. Тя стана жена на Дрейк. Детето им щеше да носи неговото име и да познае любовта на баща си. Тя вкуси целувката на Дрейк и се притисна към него, а в очите й избиха сълзи, докато всички присъстващи ги поздравяваха с нестихващи овации. След това, нарушавайки церемонията, Дрейк я вдигна на ръце и я отнесе нагоре по стълбите към тяхната стая. Когато влезе вътре, захлопна вратата зад гърба си и я сложи да седне на ръба на леглото.
После коленичи в краката й, повдигна полите й и свали обувките и чорапите.
— Тази нощ е наша, да й се насладим — каза той, проправяйки си път с целувки нагоре по голия й крак към вътрешната част на бедрото. — Ще те любя така прилежно, че никой няма да постави под съмнение законността на нашия брак.
— Нашият брак беше консумиран много преди свещеникът да произнесе думите пред нас — напомни му Рейвън.
Устата му спря на едно нежно място над коляното й.
— Винаги ще съжалявам за начина, по който те взех тогава, първия път.
— Недей. Аз не съжалявам за нищо.
Мрачното чувство отново се спусна над нея и тя потрепери. Дрейк се отпусна назад на петите си и се вгледа в нея.
— Нещо не е наред. Кажи ми.
Рейвън прехапа долната си устна, осъзнавайки, че обяснението й няма с какви факти да се обоснове. И поклати глава.
— Нищо, само някакво чувство.
— Уолдо е — каза сурово Дрейк.
— Да — призна тя. — Той ме плаши. Винаги ще е тук и ще дебне да ни нарани.
— Мога да се справя с Уолдо. Той няма власт. Макар че не е останал без пари, вече не може да претендира за богатствата или поданиците на Еър.
— Какво ще прави той?
— Ще се върне в малкото си владение, близо до Йорк. Подозирам, че ще се скрие там, за да лиже раните си. Забрави го, моя любов. Никога няма да му позволя отново да те нарани. — Той я целуна по носа. — Усмихни се. Това е нашата сватбена нощ. Искам да те съблека бавно, да те целувам, докато страховете ти изчезнат, и да те любя, докато започнеш да ме молиш да спра.
Дъхът заседна в гърлото на Рейвън.
— И аз го искам. Искам да дам на очите си насладата от твоето тяло на боец, да отговарям на целувките ти, докато и двамата останем без дъх, да чувствам твърдостта ти и как се движиш в мене. О, Дрейк, благодаря на Бога, че беше кралят. Без него никога нямаше да бъдем мъж и жена.
— Ще се молим да живее дълго — съгласи се Дрейк. — Но не тази вечер. Стани, моя любов. Струва ми се, че си твърде облечена.