В залата беше пълно с рицари, техните оръженосци и стражи, имаше сложени още много маси, за да седнат всички. Рейвън огледа един по един всички мъже, дошли на празника, и се намръщи, като не видя Дрейк. Знаеше, че е бил поканен, защото посрещаха всеки новодошъл и му съобщаваха за банкетите, които щяха да се състоят всяка вечер, чак до края на турнира.
Искаше й се Дрейк да не я мрази толкова много. Ако бяха в добри отношения, може би щеше да го убеди да й помогне. И тогава тъгата роди една мисъл в главата й. Беше много смела и едва ли би трябвало да се спира на нея, но тя нямаше друг избор. Щеше да причака някъде Дрейк насаме и да му обясни какво е станало всъщност през годините, след като се беше опитал да избяга с Дария. Ако й повярва, може би ще успее да го убеди да й помогне да избегне това подобие на брак.
Рейвън вдигна поглед от блюдото си и изведнъж го видя. Черният рицар. Въпреки че бе облечен скромно в предпочитания си цвят, видът му направи такова впечатление сред присъстващите, че в залата настана тишина, докато той си търсеше място сред своите хора.
Рейвън го погледна в лицето и изпита непреодолимата нужда да докосне плътните му устни, за да почувства дали са толкова твърди, колкото изглеждаха. Цялото му лице представляваше сблъсък на остри линии и ъгли. Момчешката пухкавост, която тя помнеше, беше изчезнала, кожата се опъваше върху изострените скули. Погледът й се плъзна по тялото му и дъхът замря в гърлото й.
По него нямаше нито следа от тлъстина. Беше само калени в битка мускули и напрегнати сухожилия, изваяни форми. Никой друг мъж в залата не можеше да се сравнява с него.
Рейвън продължи да гледа Дрейк, докато той се настаняваше сред своите хора и пълнеше блюдото си. Някой му каза нещо и широка усмивка разтвори устните му. За пръв път Рейвън го виждаше да се усмихва, и тази гледка направи странни неща с девственото й тяло. Тя бързо отмести поглед, за да не забележи Уолдо интереса й към Черния рицар.
— Нищо не ядеш — каза Уолдо, стряскайки Рейвън в нейната замечтаност. — Гозбите не ти ли харесват?
— Не съм гладна — каза Рейвън, и това беше самата истина.
Уолдо се намръщи.
— Много си слаба. Не обичам кокалести жени. — Той се вгледа в нея. — Ще напълнееш, когато моето бебе започне да расте в корема ти.
Тази мисъл накара Рейвън да загуби и малкото апетит, който все още й беше останал.
Дрейк съзнаваше, че Рейвън го оглежда и се опитваше безуспешно да не й обръща внимание. Беше учуден, че невзрачното свито дете, което някога бе познавал, се е превърнало в такава красавица. Изглеждаше стройна и елегантна, но Дрейк инстинктивно съзнаваше, че тялото под царствената синя сатенена туника, която тя бе облякла, сигурно е приятно и с меки извивки.
Дрейк се намръщи и тръсна глава, за да я прочисти от смущаващите мисли. Не го беше грижа за Рейвън ъф Чърк независимо колко хубава изглежда. Уолдо беше тъкмо като за нея.
— Защо се мръщиш, Дрейк? — запита сър Джон. — Май много се мръщиш тази вечер. — Той забеляза накъде гледа Дрейк и се засмя. — А, това ли е красивата милейди Рейвън? Ти не живееше ли в замъка Чърк, когато беше млад?
— Така е. Обучавах се заедно с оръженосците на лорд Нийл, преди той да ме изгони.
— Да, спомням си — каза Джон замислено. — Каза, че си се влюбил в Дария ъф Чърк, но тя била сгодена за твоя несъщ брат. Какво стана с Дария? Как така милейди Рейвън ще се омъжва за Уолдо?
— Дария умря неизвестно как няколко месеца след сватбата им. Уолдо явно е измолил разрешение от папата да се ожени за Рейвън, когато годеникът й загинал при Креси.
— Нещо в гласа ти ми подсказва, че не харесваш милейди Рейвън, приятелю. Или пък много я харесваш? — настоя Джон.
— Изобщо не я харесвам — натърти яростно Дрейк. — Беше измамна малка кучка, когато я познавах, и според мене тя и Уолдо са си лика-прилика.
Дрейк хапна малко и почти не пи от бирата. Искаше главата му да е свежа, когато утре започнат игрите. Неговите хора се развличаха, гледайки жонгльорите, но той излезе тихо и потъна в мрака, връщайки се в лагера си.
Рейвън видя Дрейк да излиза от залата и реши да го последва. Надяваше се да го настигне, преди да е излязъл от двора, за да му обясни всичко, което действително се беше случило през изминалите години. Някога бяха приятели, може би ще се съгласи да й помогне.
Девойката се оплака, че я боли главата и напусна залата. Но вместо да се качи по стълбите към стаята си в кулата, тя излезе през черния вход и побърза да настигне Дрейк.