3
Рейвън настигна Дрейк при конюшнята, където беше отишъл да види коня си. Тя предположи, че не е чул тихите й стъпки, защото не даде знак да я е забелязал. Почти беше стигнала до него, когато той се сниши и се обърна, а в ръката му като по магия блесна острие.
Рейвън се дръпна стресната и хлъцна.
— Дрейк, аз съм, Рейвън.
Дрейк се отпусна, но не съвсем. Явно не вярваше на никого в крепостта, която някога бе наричал свой дом. Запита враждебно:
— Какво правиш тук, милейди?
— Искам да говоря с тебе.
— Годеникът ти знае ли?
Тя хвърли поглед зад себе си.
— Ами… не.
— Не мога да си представя какво имаш да ми кажеш, което да искам да чуя.
И той й обърна гръб. Тя сграбчи ръката му.
— Дрейк, недей, моля те, изслушай ме. Много е важно да узнаеш истината за това, което се случи онази нощ, когато двамата с Дария щяхте да избягате.
— Това няма значение, милейди Рейвън. Дария отдавна е мъртва.
— Някога бяхме приятели, Дрейк. Дори мислех, че съм влюбена в тебе.
Той се изсмя неприятно.
— Ти беше дете, а оттогава минаха много години. Не съм онзи наивен младеж, когото познаваше някога.
— Мислиш ли, че не знам? Достатъчно е човек само да те погледне, за да разбере, че си станал изключителен мъж.
— Ласкаеш ли ме, милейди? Това не ти прилича. Какво искаш от мене?
— Искам да ми повярваш.
— Защо е толкова важно?
— Ако ми повярваш, че не съм ви предала двамата с Дария, може би ще ме изслушаш и ще отговориш на молбата ми.
Дрейк й отправи мрачна усмивка.
— Да, сега разбирам. Веднъж ме помоли да те целуна, и аз отказах. — Гласът му стана толкова суров, колкото беше и изражението му. — Целувка ли искаш? Аз съм мъж и нуждите ми са като на всеки друг. Няма да ти откажа този път, Рейвън ъф Чърк.
Тя неволно отстъпи назад, изплашена от яростта в думите му.
— Не, не е…
Протестът замря в гърлото й, когато той посегна към нея и грубо я дръпна към себе си. Гореща вълна пробягна през тялото й, тя се облегна на него, опирайки ръце в широките му гърди.
— Дрейк, не исках да кажа…
— Знам съвсем точно какво искаш от мене.
Устните му изгориха нейните — топли, твърди, но не така корави, както си беше представяла, че ще бъдат. Целувките му бяха жадни, безмилостни, предизвикваха гореща вълна някъде дълбоко в тайния център на нейната женственост. Когато обхвана гърдата й и я стисна, тя простена, без да иска.
Внезапно и се прииска ръцете му да я обгърнат, да я притиснат и никога да не я пуснат, но Дрейк я отблъсна с подигравателна усмивка.
— Това ли искаше, милейди Рейвън? Искаше да сравниш моите целувки, с онези на годеника си?
Рейвън се дръпна назад, сякаш я бе ударил.
— Не, аз се нуждая от помощта ти. Надявах се заради някогашното ни приятелство, че ще можеш да ми помогнеш.
Дрейк потърси лицето на Рейвън. Диадемата и воалът й бяха паднали, когато я беше прегърнал насила, и кестенявите и плитки блестяха приглушено под лунната светлина. Беше станала толкова хубава, че като се вгледа в нея, дъхът му спря. Но се насили да си напомни, че под изкусителната външност бие едно предателско сърце. Не можеше все пак да не се запита защо говори като дама, изпаднала в беда.
— Как бих могъл да ти помогна? — запита той. — Имаш всичко, което може да иска една жена. Сгодена си за богат граф и скоро ще станеш графиня.
— Все още не разбираш, нали?
— Не. Става късно, милейди Рейвън. Трябва да се приготвя за утрешния турнир.
Тя го спря, като положи длан върху ръката му. Той усети гореща тръпка да минава през цялото му тяло. Шокът от това не беше толкова разтърсващ, както, когато я целуна, но все пак беше достатъчно стряскащ.
— Моля те, изслушай ме — замоли го Рейвън. — Не мога да се омъжа за Уолдо. Мразя го. Смятам, че той е виновен за смъртта на Дария и… страх ме е от него.
Дрейк успя да си придаде спокоен израз. Ако имаше дори някакво доказателство, че Уолдо е отговорен за смъртта на Дария, щеше да убие своя несъщ брат без никакво угризение.
— Защо му е било да я убива?
— Не знам, просто го чувствам. — Тя докосна сърцето си. — Ето тук.
— Ако толкова си против този брак, защо се омъжваш за него?
— Дъф и Уолдо са приятели. След смъртта на Арик Дъф обеща на Уолдо да не ме сгодява за никой друг, докато Уолдо получи разрешение от папата за брак с мене. Струвало му е много подкупи, но най-накрая разрешението дойде. Никакви молби от моя страна нямаше да могат да убедят Дъф да ме сгоди за друг или да ми позволи да си остана неомъжена.
Дрейк свъси тъмните си вежди.