Войникът започна да отстъпва назад, за да излезе от палатката, но Дрейк го спря с внезапна заповед:
— Чакай! Как ти е името?
— Гарет.
— Отдавна ли служиш при Уолдо?
— Да, откакто стана граф. Бих се с него във Франция като пешак.
— Уолдо сигурно ти вярва.
Мъжът се изпъчи.
— Доверява ми живота си, милорд.
— Тогава трябва да пиеш заедно с нас.
Джон погледна любопитно Дрейк.
— Хайде, Дрейк защо да хабим хубавото френско вино за тоя приятел, когато той очевидно предпочита бира?
— Така е, господарю — усърдно потвърди Гарет. — Моля, пийте си виното.
— Аз обаче настоявам — изрече Дрейк.
— За бога, Дрейк, какво ти става? — почуди се Джон.
— В походния ми сандък има чаши, Джон — каза Дрейк. — Моля те, донеси по една за всеки.
Джон се подчини, макар очевидно да беше озадачен от настояването на Дрейк човекът да пие с тях. Той намери три калаени чаши и ги сложи на масата до меха с вино. Дрейк му даде знак и той наля във всяка чаша. Джон поднесе чашата до носа си и подуши с вид на познавач.
— Амброзия — каза той, поднасяйки виното към устните си.
— Не, Джон, не пий… още — добави Дрейк, който също беше поднесъл чашата към носа си и опитваше тежкия аромат. — Гарет ще пие пръв. — И той подаде чашата на войника на Уолдо.
Дрейк наблюдаваше Гарет втренчено и се усмихна доволно, когато Гарет се взря с уплашен поглед в чашата.
— Пий, човече — подкани го Дрейк. — Кога ти се е случвало да пиеш хубаво френско вино?
— Дрейк, да не си се побъркал? — каза Джон.
— Пий, Гарет — заповяда строго Дрейк, като махна на Джон на мълчи.
— Не! — извика Гарет, разливайки виното на земята. — Не мога. — Извъртя се рязко и изхвръкна от палатката. Джон се загледа в собствената си чаша с озадачено изражение на красивото си лице.
— Какво, по дяволите…
— Остави виното, Джон — каза тихо Дрейк. — Не става за пиене. Отровено е.
Джон сви рамене и остави полека чашата на масата.
— За бога, Дрейк, сигурен ли си?
— Не, но видя какво направи човекът на Уолдо, когато го помолих да пие пръв. Можеш да го опиташ, ако искаш, но не те съветвам да го правиш.
— Нито пък аз — каза с приглушен глас Джон. — Ще ти се доверя. Какво те кара да го подозираш?
— Уолдо не прави нищо без причина. Винаги ме е мразил. Не му е присъщо да изпраща вино като дар и веднага заподозрях някакъв трик. Може би виното е щяло да ни отнеме силите и да не можем да се бием утре, но по-вероятно е да е искал да ни отрови.
Джон отново вдигна рамене.
— Отрова. Защо те мрази Уолдо? Той е графът, а не ти. Казваш, че никога не е имало никакво съмнение, че Уолдо е наследникът на баща ти и че ти си…
— Копеле — довърши Дрейк там, където Джон не искаше да продължи. — Погледни ме добре, Джон. Един ден ще докажа, че аз съм законният наследник на Еър. Никога не съм се съмнявал, че това доказателство съществува. Баба Нола казваше, че един ден ще искам да науча истината и когато бъда готов, тя ще ми помогне да я открия.
— Баба ти е мъдра жена — каза Джон.
— Да, тя е яка и с бодър дух, а паметта й е остра. Освен мене само ти и сър Ричард знаете как да намерите нейното село в Уелс. Не вярвам на други. Известно време се тревожех, че Уолдо може да й навреди, но никой освен баща ми и лорд Нийл не знаеше къде живее тя, а те и двамата са мъртви.
— Вярата ти е закон за мене — каза Джон, вгледан в меха. — Какво ще правим с това заразено вино?
— Излей меха зад палатката. Прелей виното от чашите в меха — Дрейк задържа меха, докато Джон изливаше виното от тях. — Ръцете на Джон така трепереха, че разля малко вино на панталоните си. После излезе навън заедно с Дрейк и загледа как жадната земя попива отровеното вино.
Когато мехът се изпразни, Дрейк отиде да потърси Евън в палатката, която споделяше заедно с другите оръженосци. Момъкът излезе, олюлявайки се, от палатката със сънени очи и се прозина.
— С какво мога да ви помогна, милорд?
Дрейк подаде празния мях на оръженосеца.
— Имам една поръчка за тебе, момче. Отнеси този мях в кулата и го дай на лорд Уолдо. Кажи му, че виното е било чудесно и му предай благодарността ми за жеста му тази вечер.
— Да, милорд.
— Внимавай, не го давай на друг освен на самия лорд Уолдо — напомни му Дрейк, докато момъкът тръгваше.
— Можете да разчитате на мене — извика Евън през рамо.
Джон се засмя тихо.
— Братчето ти Уолдо май ще се учуди доста, като те види жив и здрав на състезанията утре.
— Така е, Джон, точно така.
Джон се сбогува и си тръгна. Дрейк се върна в палатката си, а в ума му се рояха мисли за всичко, което се бе случило тази вечер. Колкото и да се опитваше, не можеше да изгони Рейвън от ума си. Молбата й за помощ беше толкова отчаяна, че го бе извадила от равновесие. Както и нежните й целувки и стряскащият изблик на страст. Беше го зашеметила с горещата си реакция на онова, което той бе започнал по-скоро като подигравка. Вместо да покаже презрението си към нея, той бе усетил как се съпротивлява на непонятната нужда на тялото си да я хвърли на сеното, да запретне полите й и да проникне в нея.