Докато вечерята продължаваше, Рейвън се улови, че се е загледала в Дрейк. Той като че ли се наслаждава на угощението, помисли си тя, докато жонгльорите се оттегляха и влезе един бард, който застана в средата на залата и започна да настройва лютнята си. Бардът веднага привлече вниманието й, запявайки възхвала на смелите дела, приписвани на Черния рицар. Колкото повече бардът хвалеше подвизите на Черния рицар, толкова повече потъмняваше лицето на Уолдо. Когато бардът завърши песента си, която никак не беше кратка, Уолдо като че ли щеше да експлодира.
Когато мъжете се напиха и започнаха да си подхвърлят вулгарни думи, Рейвън се извини и си тръгна. Отчаяно искаше да говори с Дрейк, да го предупреди за злонамерените машинации на Уолдо, но не знаеше нито къде да го намери, нито как да се доближи до него. Накрая реши, че той сигурно много добре познава Уолдо и ще внимава с всичко, което той прави. Но колко й се искаше отново да види Дрейк. Би направила всичко, за да избяга от предстоящата си женитба… дори да се отдаде на Дрейк, ако това би й помогнало да избяга. Но има още време, каза си тя. Възнамеряваше утре отново да се опита да помоли Дрейк за помощ. Трябваше да има някакъв начин да се изплъзне от противния брак.
Само Черният рицар да приличаше малко повече на някогашния Дрейк, въздишаше Рейвън. Но Черният рицар беше закоравял боец, у него имаше малко състрадание и още по-малко милосърдие. Беше отдал сърцето си на Дария преди години и се беше научил да живее без него. Бе посветил живота си на войната, използвайки бойните си умения, за да печели слава и богатство. И през всичките тези години никога не бе престанал да мрази Рейвън ъф Чърк.
Нищо ли не може да направи, за да убеди Дрейк да й помогне, питаше се Рейвън. Явно не тази вечер, защото, когато тръгна по спираловидната стълба от стаята си в кулата, за да види дали е излязъл от залата, го видя да се смее и да пие с другите рицари. Въздишайки, тя се прибра в стаята и си легна.
Турнирът продължи на следващия ден след литургията. Денят започна с прекрасна зора и топло време, добро предзнаменование, помисли си Дрейк, докато се приготвяше за предстоящите състезания. Днес излезе пръв да се състезава. В първия рунд нито един от двамата не падна от коня, но Дрейк успя да свали шлема на противника си. Във втория рунд свали противника от седлото, но той продължи да се бори с меч. Дрейк бързо го победи и получи като награда коня на злощастния състезател, бронята и оръжията му. Това беше забележителен принос към растящия брой трофеи, които Дрейк възнамеряваше да предложи за откуп на притежателите им.
Така му вървеше през целия ден. Уморен, но доволен от себе си, в края на деня Дрейк беше спечелил всичките състезания, в които участваше, и беше станал доста по-богат.
Тази вечер Дрейк остана малко време в банкетната зала. Цялата вечер погледът му се връщаше към Рейвън по-често, отколкото би желал. Разглеждайки я изпод полуспуснатите си клепачи, не можа да не забележи, че е тъжна. Сякаш искаше да бъде където и да е другаде, само не и край Уолдо. Когато Уолдо се наведеше към нея, тя бързо се облягаше назад. Когато той сложи едно особено апетитно парче месо в чинията й, тя я бутна настрана. Дрейк без малко щеше да се разсмее на глас, като видя как Рейвън отказва да пие от чашата на Уолдо.
Независимо дали харесваше Рейвън, или не, той й се възхищаваше. Беше упорита девойка. Прекалено упорита, за да бъде за нейно добро, просветна му внезапно. Ако продължи така да предизвиква Уолдо, Дрейк се страхуваше, че брат му ще я накара горчиво да съжалява. Дрейк от опит знаеше колко противен характер има Уолдо и че няма да позволи съпругата му да му се противопоставя. Усети, че потръпва от вълнение, но бързо се отърси. Не можеше да си позволи никакви чувства, които да не служеха на целите му.
Дрейк реши тази вечер да си тръгне от банкета рано, скоро след като Рейвън също излезе. Беше разрешил на оръженосеца си да се забавлява с другите оръженосци и неговите хора далеч не бяха готови да си тръгват, затова той се измъкна незабелязано от залата.
Единствената свещ, която гореше в палатката, угасна от течението, което предизвика влизането на Дрейк, но той не запали друга. Съблече се и се простря на леглото си. Костите му бяха уморени и го боляха от непрекъснато сипещите по време на състезанията удари, утрешният ден щеше да бъде също толкова уморителен. Той заспа след броени минути.
Бяха минали минути или може би часове, когато Дрейк се събуди, надушвайки опасност. Косата на тила му настръхна и той усети, че не е сам. Нарочно забави дишането си и в същото време бръкна под възглавницата за камата си. Усещаше, че някой се надвесва над него, посяга към него и той нападна със смъртоносна бързина.