Ритна одеялото, сниши се и се хвърли към натрапника. Уолдо като нищо може да му беше пратил убиец. Нападателят падна под тялото му и той чу сподавен стон. Насочи камата си, но внезапно спря. Замря, защото разпозна пола на нападателя. Знаеше всичко за женските тела, за да може да ги различи, когато са прострени под него. Меки гърди се притискаха до неговите, женствени извивки се опираха до твърдото му тяло. От диафрагмата му се надигна дълбок смях, който си проправи път през устните.
— Много му прилича на Уолдо да прати жена да му върши мръсната работа — прошепна той на ухото й. — Трябва да не забравя да му благодаря. Отдавна не съм се радвал на наслада между женски бедра.
Жената под него се опита да каже нещо, но Дрейк бързо затисна устата й с една ръка, претърсвайки меките извивки на тялото й за скрито оръжие с другата.
— Какво, нямаш оръжие? Как мислеше да ме убиеш? Може би си искала да използваш собственото ми оръжие срещу мене. Да не мислиш, че толкова съм си изгубил ума от страст, та да не знам какво си си наумила?
Жената яростно поклати глава и издаде някакви звуци дълбоко от гърлото си, но Дрейк все така безпощадно затискаше устата й.
Ръката на Дрейк отново се плъзна по женското тяло под него.
— Имаш хубаво тяло, скъпа. От курвите на Уолдо ли си?
Жената отново поклати глава и се опита да ухапе ръката на Дрейк, но той знаеше всички хитрини, към които тя можеше да прибегне.
— Този път ще приема подаръка на Уолдо. Както изглежда, ще си струва, жено.
Тя се гърчеше под него, докато той повдигаше полите й и пъхаше ръка между краката й.
— Миришеш хубаво — каза Дрейк, заравяйки нос в косата й. — Много ми харесваш. Макар да не те виждам, тялото ти ми казва всичко, което искам да знам.
В гърдите на Рейвън се надигна паника, когато Дрейк запретна полите й и прокара ръка между краката й. Беше гол. Тя усещаше как неговата мъжественост се притиска към нейната мекота. Беше излязла тайно от кулата, за да помоли още веднъж Дрейк да й помогне. Мислейки го за заспал, тя бе влязла в палатката му и разбра грешката си едва когато той се хвърли върху нея без предупреждение. Знаеше, че не е добра идея да изненада Черния рицар, и съжали за това.
Но беше отчаяна. Утрешният турнир щеше да бъде последният, а денят след него щеше да бъде сватбеният й ден. Страх я беше, че Дрейк ще си замине веднага след турнира, затова се осмели да дойде в лагера му тази нощ въпреки убеждението си. А сега май щеше да бъде брутално обладана.
Рейвън се опита да отблъсне Дрейк, когато той раздели краката й и се отпусна в люлката на нейните бедра. Тя изстена, смазана от мускулестото му тяло и в невъзможност да протестира срещу грубото отношение. Той мислеше, че е курва, изпратена от Уолдо да му навреди. Трябваше някак да му каже коя е, преди да я изнасили.
Рейвън усети неговата мъжественост да се отърква в слабините й и в гърлото й се надигна вик. Отново се опита да го ухапе по ръката. Този път Бог беше с нея, защото успя да впие зъби в меката част на дланта му. Ръката му отскочи за миг, колкото тя да го извика по име.
Почувства как Дрейк застива и се изправя на лакти.
— Рейвън? За бога! Толкова много ли иска Уолдо да се отърве от мене, че праща годеницата си да ме премахне?
— Не!
Тя се опита да го отблъсне от себе си, но той не помръдваше.
— Защо си дошла тук? — запита той сурово.
— За да те помоля за последен път за помощ. Не мога да приема този брак.
— Да не си полудяла, милейди? Уолдо ще те пребие, ако научи, че си идвала в палатката ми посред нощ.
— Ти ще му кажеш ли? — предизвика го Рейвън.
Улови го в клопка. Нямаше да каже на Уолдо, и тя го знаеше. За миг престана да мисли, докато Рейвън се бореше да се освободи от тежестта му. Ниско в гърлото му се надигна стон, който заплашваше да го задуши. Усещаше я прекрасно под себе си. Трябваше само да помръдне хълбоците си, за да проникне в нея, и се изкушаваше да го направи точно както го искаше тялото му. После си възвърна здравия разум и осъзна, че ако вземе Рейвън, това ще означава да се задължи да й помогне, а той изобщо нямаше такова намерение. Отдръпна се нерешително от обятията й и прикри голотата си с одеяло, макар че тя не можеше да го види в тъмното.
— По-добре си върви, преди да съм си променил намерението — изрече той с нисък яростен шепот. — А ако случайно Уолдо все пак те е пратил, кажи му, че не се е получило.
По-скоро чу, отколкото да почувства как Рейвън се изправя на крака.
— Не мога да те позная, Дрейк. Толкова си се отдал на горчивината и на това, да печелиш богатства, че в сърцето ти няма място за състрадание.