— Да, на шега или наистина, но Уолдо говори сериозно.
— Той има намерение да те убие, Дрейк — каза сър Джон, изразявайки на глас онова, което другите се страхуваха да кажат.
— Той няма да ме убие — зарече се Дрейк. — Нито пък аз ще го убия. Но ще победя.
Състезанията продължиха, докато дойде ред на двамата непобедени досега — Черният рицар и Уолдо ъф Еър. Зрителите извикаха стреснато, като разбраха, че мечовете и копията на двамата мъже не бяха със затъпен връх. Херолдът се приближи — първо до Уолдо и го запита дали знае, че оръжията му не са притъпени. Дрейк видя, че Уолдо кимва утвърдително. После херолдът се приближи към Дрейк и му зададе същия въпрос.
— Това не е мой избор — обясни Дрейк. — Аз само се съобразявам с молбата на Уолдо ъф Еър. Той поиска да се бием с остри оръжия и аз последвах примера му.
Развълнуван шепот се разнесе сред зрителите, когато Уолдо и Дрейк заеха местата си от двете страни на бариерата. На турнири рядко се използваха наострени оръжия, защото това бяха само подобия на битки и нямаха за цел да се пролива кръв или да се вземат жертви. Вълнението стана още по-голямо, когато тълпата утихна и зачака херолдът да даде знак.
Щом чуха сигнала, от редиците на зрителите се изтръгна въздишка, като видяха Черния рицар и Уолдо да се втурват един срещу друг. Ударът от сблъсъка им беше оглушителен. И двете копия улучиха целите си, но никой от двамата не падна от седлото. Препуснаха до отдалечените краища на полето, обърнаха конете и след миг отново се нахвърлиха един срещу друг. Този път копието на Дрейк проби щита на Уолдо и се заби в бронята му. Копието на Уолдо нанесе оглушителен удар на шлема на Дрейк, докато самият той се търкулна от седлото.
Дрейк не обърна внимание на възторжените викове на зрителите. Беше му напълно ясно, че Уолдо далеч не е победен. Брат му стана и изтегли меча си. Дрейк слезе от коня и хвърли поводите на Зевс в ръцете на Евън, който беше дотичал на състезателното поле, за да поеме коня.
— Сега сме на равна нога, сър Копеле — подхвърли Уолдо, докато кръжеше около Дрейк.
Дрейк размаха меча си, изчаквайки Уолдо да направи първия ход.
— Никога няма да бъдем на равна нога, Уолдо — изсъска яростно Дрейк. — Аз съм най-добрият с меча.
Уолдо изрева някакъв нечленоразделен отговор и нападна сляпо. Дрейк лесно отби удара с щита си. Битката стана по-яростна, защото Уолдо нападаше непрекъснато, компенсирайки липсата на изящество с бичата си сила. Дрейк отбиваше всяка атака и сам нанасяше добре пресметнати удари, отблъсквайки Уолдо все по-назад всеки път, щом го нападнеше.
Противниците кръжаха внимателно и всеки търсеше слабото място на другия. Първата им разгорещена схватка завърши неопределено. Вкопчиха се един в друг, но от това нямаше особена полза.
— Копеле! — изпищя Уолдо в ухото на Дрейк. — Еър е мой, както и Рейвън. Никога няма да имаш нито едното, нито другото.
Дрейк нямаше представа защо Уолдо го предизвика с Еър, освен ако знаеше нещо, което бе тайна за Дрейк. Базил бе ли казал на Уолдо истината за рождението на Дрейк? Дали Уолдо се страхува, че Дрейк ще се опита да вземе Еър за себе си? Спря да мисли, когато Уолдо го нападна с нова сила. Но Дрейк беше подготвен за предизвикателството.
Зрителите пощуряха, когато Дрейк пусна първата капка кръв. Мечът му беше намерил уязвимо място в процепа, където нагръдникът на Уолдо се съединяваше с изплетената от железни бримки ризница на рамото. Но Уолдо явно не пострада много от повърхностната рана.
— Предаваш ли се, Уолдо ъф Еър? — запита Дрейк. — Аз пролях първата кръв.
— Не! — извика Уолдо.
Битката продължи. Звънът от сблъскването на броните и тъпият звук от ударите по щитовете се губеха сред врявата и дюдюканията на разгорещените наблюдатели. Не знаеха, че ще присъстват на такава гледка. Мисълта за кръвопролитието едновременно ги възбуждаше и плашеше.
Рейвън наблюдаваше пребледняла битката на състезателното поле. Когато видя, че оръжията, които размахват Дрейк и Уолдо, са наострени, обхвана я внезапен и необясним страх. Все едно й беше какво ще стане с Уолдо, страхуваше се само за Дрейк, за Черния рицар. Познаваше репутацията му на суров воин и голям майстор на меча, знаеше, че славата му е напълно заслужена, но знаеше също и че Уолдо е коварен играч.
Макар че Дрейк беше отказал да й помогне, макар че я държеше отговорна за нещо, за което тя нямаше никаква вина, Рейвън не го мразеше. Като малка го беше обичала и още се чувстваше емоционално привързана към него. За съжаление той никога не бе отговорил на нежните й чувства.
Вътрешният монолог на Рейвън замря, когато зрителите с викове се изправиха на крака. Тя стана, олюлявайки се, ужасно изплашена от това, което предстоеше. И изпусна дълбока облекчена въздишка, когато видя, че Дрейк беше пролял първата капка кръв. Според правилата битката можеше да свърши дотук. Сърцето й едва не спря, когато Уолдо нападна Дрейк, убивайки надеждата й да види скоро края на това отмъщение.