— Защо не ми каза? Защо искаше да напуснеш Уиндхърст, когато знаеше, че ще защитя тебе и нашето дете с живота си? Бележката ти почти ме накара да полудея. Бях готов да те предам на Уолдо в мига, когато се покаже на портата.
— Казах го и на краля. Не исках да жертваш живота си за мене. Щях да избягам в Шотландия и да се поставя под покровителството на леля си. Никога — наблегна тя — нямаше да се върна при Уолдо.
— Съмнявам се, че дори шотландският крал би могъл да възпре Уолдо да не предяви претенции към тебе. Няма закон, който да пази жените от гнева на съпрузите им. Сега отмъщението на Уолдо ще е насочено срещу двама ни.
— Ти трябва да се ожениш за милейди Уила — нападна го Рейвън. — Бъдещата ти жена е съвсем наясно, че аз не съм желана в дома й. Това все още е в сила. Кралят не каза нищо, с което да посочи, че е променил намерението си за годежа. Няма място за мене в живота ти, Дрейк.
— Мислиш ли това, което казваш, Рейвън?
Рейвън сви вежди, опитвайки се да си спомни какво е казала.
— За кое?
— Каза, че ме обичаш.
— Как можеш да се съмняваш в любовта ми? — извика Рейвън. — Обичам те още от дете. Ти беше моят герой, моят рицар в блестяща броня. Ревнувах от вниманието ти към Дария.
— Ти беше дете, едва ли си била способна да изпитваш силни чувства. Говоря за днес, Рейвън.
— Погледни ме добре, Дрейк ъф Уиндхърст! Сега аз съм жена, с чувства на жена и с нужди на жена. Ти си мъжът, когото обичам и винаги съм обичала.
— Аз ти отнех честта — напомни й Дрейк.
— Не, не си. Ти се люби с мене. Даде ми наслада и сватбена нощ, която няма да забравя. Достатъчно бях наказана заради тази нощ и много страдах. Макар че никога няма да можем да бъдем заедно като мъж и жена, помни ме с добро и знай, че ще защитавам твоето дете с живота си.
— Независимо дали ще се оженим, сега ти си моя и винаги ще бъдеш моя. Няма да те изоставя, Рейвън. Дори ако кралят го поиска от мене. Ако не ни остане нищо друго, ще избягаме във Франция или Италия. Няма значение, стига да сме заедно.
— Ще се откажеш от Уиндхърст и Еър заради мене?
— Бих се отказал и от живота си заради тебе. Не съм ли доказал, че съм готов да умра за тебе?
— Ти направи това, което честта изискваше да направиш — отвърна Рейвън, убедена, че той не я обича.
— По дяволите моята чест! — изсъска Дрейк. — Не съм искал да се влюбвам. Имах планове да направя Уиндхърст най-хубавия замък в Уесекс. След време щях да се оженя наистина, но само за да имам наследници. Дори знам каква жена щях да избера. Щеше да бъде млада, добродетелна и покорна. Никога нямаше да оспорва авторитета ми или да ме упреква, ако кръшна. Не исках съпруга, която да ме предизвиква със своята интелигентност. Исках жена, която да не ме интересува.
— Съвсем точно описа милейди Уила — прошепна Рейвън.
— Тогава намерих тебе — продължи Дрейк, сякаш Рейвън не беше казала нищо. — Жена с всички качества, които съм смятал за непривлекателни у една жена.
— Ти не ме харесваше.
— Не е вярно. Прекалено много те харесах.
— Отказа да ми помогнеш да избягам, колкото и да те молих.
— Глупаво е да изброяваме всичките си грешки, когато и двамата искаме едно и също.
Дъхът на Рейвън заседна в гърлото й.
— Какво е то, Дрейк?
— Искаме да бъдем заедно.
— Само това искам. За нещастие Бог и кралят са в заговор срещу нас.
— Ти ме обичаш, Рейвън, и…
— И? — запита с надежда Рейвън.
— И аз те обичам. Не мислех за нищо друго, след като се любихме днес. Не бих могъл да се сгодя, ако тази вечер беше имало годеж. Щях да се възпротивя на собствения си крал заради тебе. Сър Джон пристигна с отец Амброуз, преди да изкажа намеренията си.
Рейвън вече не слушаше, след като Дрейк каза, че я обича.
— Ти ме обичаш?
— Бях готов да умра за тебе. Защо се съмняваш в любовта ми?
Тя се сгуши до него, черпейки от мощта му, страхуваше се, че ще й трябва много сила, преди всичко да свърши. Заспа в ръцете му, доволна, че той я обича.
Рейвън се размърда и дръпна възглавницата над главата си. Как да спи, когато някой на укрепленията надува рог? Звукът не й даваше покой. Тя разбра, че нещо не е наред, когато Дрейк скочи от леглото и посегна към панталона си.
— Какво има?
— Чу ли? Рогът е предупреждение, че някой наближава портата. Гарнизонът вече е под тревога и всички отиват на поста си. Трябва да вървя.
— Внимавай — извика подир нето Рейвън. — Може да е Уолдо.
Дрейк побърза към укрепленията, за да пресрещне нападателите. Сър Ричард и сър Джон вече бяха там.
— Можеш ли да видиш флага? — запита Дрейк.
— Още не — отвърна сър Джон. — Почакай! Сега го виждам. Това е изправеният сокол на Еър.