Изведнъж до тях се появи кралят и погледна през укрепленията към наближаващата войска.
— Кой идва, лорд Дрейк?
— Уолдо ъф Еър, сир.
— Мислиш ли, че има намерение да нападне Уиндхърст?
— Да, сир. Очаквах го.
— Когато видят моя флаг да виси на парапета, няма да нападнат — каза Едуард убедено. — Покани Уолдо вътре, когато дойде. Време е да научи, че вече не е граф на Еър. Подозирам, че това ще бъде ден на изпитания за всички ни.
Той се обърна и се приготви да си тръгне.
— Сир — каза Дрейк. — Може ли да поговорим?
— Какво има, лорд Дрейк? Още не съм закусил.
— Не знам какво сте решили за Рейвън и мене, но няма да я изоставя. Аз… аз я обичам и тя ме обича. Тя носи детето ми, сир. Моля ви, дайте милейди Уила на мъж, който ще оцени добрите й качества. Аз нямам нужда от нейното богатство.
— Ще поговорим за това по-късно — отсече Едуард.
Дрейк се уплаши да не би лошото настроение на краля да му се отрази зле, затова разумно не настоя да продължи разговора.
— Върви долу и посрещни госта си — нареди Едуард. — Покани го в залата. Очаквам с нетърпение днешния ден.
Един от рицарите на Уолдо беше изпратен напред на разузнаване, той се върна много възбуден и започна да разказва какво е открил:
— Лорд Уолдо, флагът на краля се вее на укрепленията на Уиндхърст!
— Не е възможно! — каза смаян Уолдо. — Защо му е на Едуард да ходи в Уиндхърст?
Дъф яздеше до него.
— Нещо не е наред ли?
— Ако може да се вярва на сър Джъстин, кралят е в Уиндхърст — каза кисело Уолдо.
— Вярно е, милорд — потвърди сър Джъстин.
— Не можеш да нападнеш Уиндхърст, когато кралят е там — предупреди го Дъф.
— Не, не мога — отвърна Уолдо. — По дяволите! Сега какво да правя?
— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — каза сухо Дъф. Сянка на усмивка повдигна крайчетата на устните му.
— Уолдо.
— Да, Дъф, прав си. Знам точно какво ще направя. Рейвън ми е жена. Дори кралят не може да ми забрани да си търся правата над нея. Просто ще отида пред портата и ще поискам да вляза. Щом се озова вътре, ще изтъкна, че Дрейк е похитил Рейвън, и ще го обвиня, че я е направил своя курва. Кралят няма да има избор и ще трябва да накаже сър Копеле.
— Да не си забравил за Рейвън? Тя най-вероятно ще отрече обвиненията ти и ще каже, че не е била похищавана.
Чертите на Уолдо се изопнаха.
— Тя няма да посмее да оспорва думите ми. Не и ако знае кое е най-добро за нея.
Дъф си замълча. Добре познаваше сестра си. Ако тя наистина се интересуваше от Дрейк, както беше според него, щеше да говори в защита на Дрейк. Самият Дъф все повече се разочароваше от Уолдо. През годините той беше направил много неща, които Дъф не одобряваше.
Пред очите им се показа Уиндхърст и мислите на Дъф се разбягаха.
— Вярно е — каза сърдито Уолдо. — Кралският флаг наистина виси на укрепленията.
Дрейк слезе от крепостната стена и се приготви за срещата с Уолдо. Вече беше съобщил, че той трябва да бъде посрещнат във външния двор и той самият смяташе да излезе при желязната решетка, за да посрещне брат си. Мина през залата и слезе по стълбите към вътрешния двор. Всекидневната работа замря, хората му се въоръжаваха. Наистина, щом кралят беше тук, нямаше да се стигне до оръжие, но всякак беше по-добре човек да бъде подготвен. Той стигна до решетката и зачака Уолдо да се приближи.
Не се наложи да чака дълго. Уолдо се отдели от рицарите си и се приближи до желязната решетка, която преграждаше достъпа до вътрешния двор. До него вървеше Дъф. Дрейк не беше особено учуден, че вижда и Дъф.
— Пак се срещаме, сър Копеле — поздрави го подигравателно Уолдо.
Подигравката резна слуха на Дрейк и той стисна зъби, за да не каже на Уолдо кой точно е копелето в семейството. Тази чест принадлежеше на краля. Той просто се усмихна и отвърна:
— Наистина.
— Искам си жената — осведоми го Уолдо. — Отвори решетката.
— Добре дошъл в моето владение — каза Дрейк с елегантен жест. — Предполагам, че идваш с мир.
Решетката се вдигна, пропускайки Уолдо и Дъф. Когато войската на Уолдо тръгна напред, за да последва водача си, решетката падна с трясък, преграждайки пътя на войниците.
— Моите хора ходят навсякъде с мене — каза заядливо Уолдо.
— Не, крепостта е пълна до пръсване. Кралските войници са настанени зад стените. Твоите хора могат да се разположат на лагер край тресавищата извън укрепленията. Не се страхувай, никой няма да ти навреди. Кралят не гледа с добро око на разприте между своите поданици.
— Как е сестра ми? — запита тревожно Дъф.
Дрейк вдигна високо вежди.