Радостно заживяха двата щърка в него и още по-радостен стана животът им, когато сутрин Бану гръмко затрака клюн и същия миг изпод белите й широки крила проточиха сиво-бели шии трите малки в притома чакани щръкчета. Като празничен звън на църковно клепало полетя над селото щърковата песен, що възвестяваше за новия живот.
Скоро откъм блатото прилетя и Косру, сграбчил в яките си нозе още топлото тяло на малкото зайче. Такъв хубав лов отдавна не беше намирал. Той остави на Бану вкусната плячка, погали с клюн новородените, изправи се в края на гнездото, проточи шия към небето и почна да клепа звънливо и тържествено, като че в тази ранна сутрин призоваваше птиците на молитва.
Ненадейно Косру прекъсна мелодията, вгледа се в малките и цял разтреперан от вълнение и уплаха, извика:
— Да пресъхнат реките и блатата, ако очите ме лъжат! Ти си измътила черен щърк.
Бану жмуркаше очи в сутрешното слънце, унесена в щастие, и като че не слушаше и не виждаше какво става наоколо. Какви ли не глупости бъбре понякога Косру! И кой би помислил, че такива неща се случват под слънцето! Откакто помни дните си, тя е расла и живяла само всред бели щъркели. Отде ще се вземе сега черна рожба! Нали никакъв грях не тежи на съвестта й!
За зла нейна участ този път Косру не лъжеше. Когато той повтори тежката клетва, Бану се отмести и погледна. Истина, тук-там перушината на малкото се белееше, но все пак то бе черен щърк! Нозете му, както у неговите братчета, бяха бледочервени и сиво-бял мъх светеше на гърдите му. Но всичко друго тъй го отличаваше! Бивало ли е такова чудо!
Косру и Бану тъжно припомняха стари приказки, слушани от бащи и деди, ала никъде не се говореше за черни щъркове в техния род. Свесили глави, смълчани и грижни, те дълго стояха в гнездото и гадаеха за каква ли прокоба им е пратена черна рожба. Унесени тъй, мъдрите щъркове скоро забравиха мъката си; какви не беди са се струпвали на главите им и те всичко са понасяли! Нима бива да си тровят радостта с празни суети. Трийсет пъти бе извървяло слънцето пътя си по небето, докато се излюпят яйцата, трийсет нощи на небето пламваха звездите и Бану все чакаше, сгряла под себе си бедните си рожби, чакаше този ден. Знае ли някой кое се случва за добро и кое за зло? Ненапразно щърковете ходят по далечни земи, над планини и морета. Те са видели и научили повече от всички други птици и затуй нищо не ги отчайва и плаши. Тъй и сега те заживяха само със своята радост, а уплахата сграбчиха и задушиха, както сграбчват и задушават зло насекомо в клюна си.
Целия ден Косру не се спря нито миг. Обтегнал шия и нозе, той като стрела летеше над блатото, спускаше се в мочурляците, безшумно се провираше между камъшите или гордо цапаше във водата, търсейки пиявици и риба или водни червеи. Едва късно вечерта Косру сложи тежкото си топло тяло в гнездото и сгуши глава до малките, сбрали се на купчина върху мекото легло от перушини и треви.
Полъхна хладен вечерник и като далечни морски вълни зашумяха безбройните листа на дъба. Стихнаха песните на врабците в клонаците, утихна и се унесе в предсънна дрямка полето. По селските къщи и дворища ту трепваха светлинки, ту загасваха; прекъснат кучешки лай се чуеше сегиз-тогиз и глухо замираше в нощта. Някъде край селото изцвили кон, последван от сърдитото ръмжене на разсънено куче. Наблизо прелетяха прилепи и потънаха в мрака. Все по-гласовито зацвъртяха щурците, заромони близката вада и далече нейде зловещо се обади бухал. Свежа майска нощ обгърна полето, както майка обвива с ръце и притиска до гърди детето си: тържествено ликуване изпълни въздуха и цялата земя като че заплува нагоре върху невидимата люлка от лъчи, която нощните звезди спускат от небето.
Майката отдавна спеше, спяха и малките новоизлюпени, спяха своя първи сън под топлото звездно небе. Само Косру, ненадвил радостта, климаше глава полусънен, разтваряше уморени клепки, изпод които светваха черни очи, устремени към звездното небе. В тях блясваха като далечни светкавици и прорязваха тихата мрачина на гнездото смътни спомени за отколешни дни. В ума на Косру възкръсваха неогледните песъчливи пустини, над които прелитаха ятата щъркове, многоводните реки и езера и опазените под палмова сянка оазиси. И там, и тук божият свят бе неизказано хубав; кротко светеха лъчистите звезди от високото нощно небе, кротко шъпнеше и вечерникът любовните тайни на подмладената земя. В полусън гледаше Косру трептящите звезди и мислеше самодоволно с малкия си птичи ум, че те са запалени от него, за него само, щастливеца…