— Много по-висок си, отколкото предполагах — каза мъжът с очилата а ла Бъди Холи.
Всички се разсмяха и направиха място на Никълъс да седне. Отпиваха от чашите си и си разказваха истории, докато дойде време за празненството. Залата в съседство с бара беше претъпкана. Успяха все пак да си намерят маса и възложиха на Никълъс да я пази, докато останалите се редуваха да носят питиета и храна от бюфета. Въпреки неучтивите погледи, които неизбежно привличаше, той се чувстваше чудесно. Колкото и да не обичаше стълпотворенията, нищо не можеше да замени истинската човешка близост.
Когато природата най-после си каза думата, той попита дали и някой друг не иска да посети тоалетната. Нямаше желаещи и той се плъзна от стола и се отдалечи от масата. Поощрен от алкохола и от прекрасното си настроение, спря до вратата на залата и с пресилен поклон даде път на привлекателна жена с къса тъмна коса и кожени панталони.
Вместо да се втренчи в него като повечето хора, жената се усмихна искрено и му благодари.
Никълъс се почувства на седмото небе. Вечерта беше съвършена. Оставаше само да открие мъжката тоалетна.
Пред вратата на дамската тоалетна имаше опашка, но той успя да влезе веднага в мъжката. Единственият проблем беше, че писоарите са прекалено високи, а единствената кабинка за инвалиди беше заета. Той зачака възможно най-търпеливо, но в крайна сметка мехурът му го принуди да потърси друга тоалетна.
Откри я близо до друга зала. Изглеждаше съвсем празна. Поне докато не се облекчи и не понечи да излезе от кабинката за инвалиди.
— О, виж ти! — възкликна единият от пияните младежи, които се бяха качили в асансьора. До него се олюляваше втори, мъчейки се да улучи писоара.
Никълъс се усмихна и кимна любезно, но когато минаваше край тях, момчето пристъпи и му препречи пътя.
— Къде отиваш, Палечко? — попита той.
Никълъс не отговори. От опит знаеше, че ако замълчи, интересът на хората обикновено се изпарява. Отговореше ли им, ги насърчаваше.
— Попитах къде отиваш? — настоя младежът.
Никълъс понечи да го заобиколи, но той застана пред него.
— Какво ти е? — изръмжа. — Към кучешката си колиба ли бързаш, невъзпитан дребосъко?
— Май не те харесва много, Стю — обади се другият.
— Защо?
— Сигурно се страхува да не му откраднеш гърненцето с жълтици.
— Да не би да си истинско джудже? — попита завалено пияният.
Никълъс не отговори и изражението му остана спокойно. Не възнамеряваше да доставя на тези непрокопсаници удоволствие, показвайки страх.
— Имаш ли жълтици?
— Първо го хвани, Стю! — обади се мъжът пред писоара. — После питай!
Пияният поразмисли секунда-две и се хвърли напред. Никълъс не успя да се отмести навреме.
Мъжът го сграбчи за ризата и го вдигна.
— Искам си жълтицата! — разтърси го. — Дай ми жълтицата, проклет дребосък!
— Пусни го долу, Стю — каза мъжът пред писоара.
— Млъквай! — сгълча го пияницата и погледна Никълъс. — Давай жълтицата, проклет мъник. Снасяй!
Хващан натясно неведнъж, Никълъс никога не излизаше без скрит в ръкава коз. Този път козът беше бръснач, но не беше под ръкава, а зад колана. За зла участ мъжът го държеше така, че не можеше да се пресегне и да го извади. Оставаше му само едно. Раздвижи устни и запелтечи неразбираемо. Побойникът откликна точно както очакваше.
— Какво, по дяволите, говориш? — процеди.
Никълъс продължи да мърмори и мъжът го придърпа по-наблизо, за да го чуе. Тогава Никълъс нанесе удара си. Наклони светкавично глава и халоса пияния в горната част на носа. Хрущялът изпука, бликна кръв.
Мъжът изпусна Никълъс, изкрещя от болка и се олюля назад.
— Какво, по дяволите… — Другият погледна през рамо да види какво става.
Никълъс измъкна бръснача изпод колана си и скочи на крака точно когато мъжът пред писоара се извърна с лице към него. Не изчака да го нападне. Пристъпи към него и замахна с острието.
Улучи мъжа над коляното и му сряза панталоните. Не успя обаче да го рани и той се вбеси.
— Лукаво копеле! Сега ще си го получиш!
— Убий проклетия дребосък! — изкрещя другият, закрил с длани окървавения си нос.
Никълъс вдигна бръснача и замахна отново, щом мъжът, когото се беше опитал да нарани, връхлетя върху него. Мъжът обаче финтира. Когато бръсначът изсвистя във въздуха, той се извъртя и го изрита от ръката на Никълъс. После стовари пестник в слепоочието му и го запрати на пода.