— На какво разстояние сме от него?
— Около шест коли — отвърна Кейси.
— Няма да рискува да го глобят. Ще забави, ще се огледа наляво и надясно и пак ще настъпи газта. Трябва да го удариш, преди да ускори.
— Ще опитам.
Харват се притисна към задните седалки и се подготви за сблъсъка. Кейси пришпори тежкия събърбън и почти веднага натисна спирачките, за да навлезе в кръстовището в подходящия момент. Бремър се движеше прекалено бързо и Харват разбираше колко й е трудно да улучи момента.
Усети как двигателят потрепери, когато Кейси за пореден път коригира скоростта. След пет секунди тя натисна газта и изкрещя:
— Сега!
54
Полковник Чък Бремър постъпи точно както Харват бе предвидил. Забави ход преди знака. Гретхен Кейси също изпълни заръката на Харват и избра най-подходящия момент за сблъсъка.
Събърбъна удари задната броня на автомобила на Бремър точно когато навлезе в кръстовището. Ударът отвори капака на багажника на Бремър и го пораздруса добре, но, похвално, не активира въздушните възглавници на Кейси.
Бремър настъпи спирачките и се закова по средата на шосето.
— Капакът на багажника му се отвори — докладва Кейси. — Той излиза. Не виждам други превозни средства.
— Ясно — каза Харват.
Чу я как отваря своята врата, преброи до пет и активира задния капак. Още преди да се измъкне от багажника, чу крясъците на Бремър:
— Идиот! Сляп ли си? Щеше да ме убиеш!
Когато видя на кого крещи, друга част от анатомията му надделя и тонът му тутакси се промени.
— Добре ли сте? Боже мой! Много съжалявам — каза Кейси. — Кажете ми, че не сте пострадали, моля ви! Не знам какво се случи. Бързах за хокейния мач на дъщеря ми. Телефонът иззвъня и знам, че не бива да се разсейвам, но…
Бремър вдигна ръце.
— Добре съм. Съжалявам, че ви нагрубих. Мисля, че отиваме на един и същи мач. И двамата закъсняваме.
Кейси, която беше застанала до него зад багажника му, се приведе, уж да разгледа пораженията, и не се наложи да вдига поглед. Усети как очите му се приковаха в гърдите й.
— Огънала съм бронята.
— Наистина ли?
— Изглежда зле. Трябва да си разменим телефоните — каза тя и се изправи.
Бремър отмести очи от гърдите към лицето й.
— Имате право. Ще взема химикалка от колата.
Обърна се и замръзна.
— Няма да ти трябва — каза Харват, който бе пропълзял отзад и сега оръжието му сочеше право към лицето на Бремър. — Сложи си ръцете зад гърба.
— Ти ли си това? — прошепна немощно Бремър.
— Ако искаш да видиш още веднъж съпругата и дъщеря си, сложи си ръцете зад гърба. Бързо!
Полковникът се подчини и Кейси извади пластмасови белезници от джоба си и завърза стегнато китките му.
— Боли! — простена той.
— Млъкни! — скастри го Харват и захлопна капака на багажника му, но той се отвори отново.
— Аз ще се погрижа — каза Кейси. — Не бой се. Да действаме!
Харват поведе Бремър към събърбъна, надяна му качулка и го накара да легне по корем в багажника. Завърза му глезените за ръцете и го претърколи на една страна. Кимна на Кейси, която се върна до автомобила на Бремър и с втори комплект белезници закрепи капака на багажника.
Потеглиха към мястото, което бяха избрали предварително, и паркираха достатъчно далеч от шосето, за да не ги забележат. Харват извади нож и сряза въжетата, които пристягаха глезените на Бремър към китките му. Позволи му да си протегне краката, но преди да стане, го предупреди:
— Знаеш кой съм и знаеш на какво съм способен. Прави каквото ти казвам и не ме ядосвай. Сега се изправи.
Бремър го послуша.
— Какво става? — проломоти изпод качулката. — Къде ме водите?
— Скоро ще видиш — отговори Харват и го блъсна. — Върви!
Поведе полковника през гориста местност към върха на нисък хълм. Свали му качулката и Бремър присви очи да свикне със светлината.
— Боже мой! — възкликна, когато забеляза игрището за хокей в далечината. — Какво си решил да направиш?
— Зависи от теб. Погледни натам! Наляво — посочи му Харват. — На стотина метра оттук. Върху скалата.
Полковникът се напрегна да види какво му показва.
— Защо да гледам натам?
Харват вдигна една от радиостанциите, с които Роудс ги бе снабдила, и каза: